Артад претърси всички информационни канали и се намръщи, когато не получи отговора, който очакваше. Отдели се от стража и излезе от помещението. Строени отвън и очакващи заповеди бяха неговите кортади — аирлианците, пристигнали с него на Земята преди много, много време.
— Екскалибур? — обърна се той към Цан Че, придворния съветник от времето, когато Сянката бе управлявал като император Ши Хуанчжоу. Докато работеше с компютъра, Цан Че бе разпитвал Лексина.
— Ключът към Главния страж?
— Да.
— Хората — по-точно Наблюдателите, или тези, които са останали от тях — са го скрили много отдавна. Толкова отдавна, че сега е само легенда.
Странно изражение пробягна по лицето на Артад — някои биха го сметнали за усмивка.
— Глупаво.
Той пресече залата и застана до контролния пулт. Раздвижи ръка над него и отгоре се появиха поредица светещи шестоъгълници с изписани в тях руни.
Артад въведе код в един от шестоъгълниците.
Еверест
Близо до върха на най-високата точка на планетата, върху една тясна издатина пред плитка, обледенена пещера лежаха три замръзнали трупа. Изведнъж ги окъпа червеникава светлина, излъчвана от задействалата се ножница на Екскалибур. Сиянието се отрази в ледените блокове наоколо и запулсира към небето.
Циан Лин
В горния десен ъгъл на контролното табло светна един шестоъгълник. Артад бавно кимна и въведе втори код. Стената пред него заблещука и побеля. Появи се окръглено изображение, което постепенно заставаше на фокус, докато не заприлича на планета, гледана от космоса. Артад чукна червения шестоъгълник и планетата се завъртя, после замръзна в друга позиция, но сега в средата й мигаше една алена точица. Той отново натисна шестоъгълника и точката се увеличи. Намираше се на границата между Непал и Тибет, в средата на Хималаите.
Артад кимна — логично бе да го скрият там. Докато Екскалибур бе в ножницата, нито едно механично транспортно средство не можеше да го доближи на разстояние от няколко мили — предпазна мярка, вградена в системата срещу евентуален опит да бъде отнесен с летателен апарат. Наблюдателите го бяха скрили на едно от най-недостъпните места на планетата. Имаше само един начин да си върне ключа.
Артад повика Цан Че и каза:
— Къде са Онези, които чакат?
— Отвън, господарю.
— Доведи ги.
Отпред вървеше Лексина, следвана от Елек и Коридан. Щом влязоха, те се поклониха ниско; бояха се да срещнат рубинените очи на съществото пред себе си.
— Има ли някакъв начин да се свържем с тези, които сега управляват страната? — попита Артад.
Лексина кимна.
— Има, господарю. Разполагаме с радиопредаватели. А и техните войски са заобиколили гробницата.
— Добре. Имам съобщение за тях. — Червеникавите му очи се плъзнаха по трите клонинга. — Освен това ви чака важна задача. Погледнете там.
Тримата вдигнаха глави. Артад сочеше екрана.
— Искам да се качите горе и да ми донесете едно нещо. Задачата е много важна. Ще ви подготвя колкото се може по-добре.
Великденският остров
Дясната ръка на Сянката на Аспасия бе с откъсната китка. Разкъсана плът и белезникава кост показваха мястото, където бе попаднал изстрелът на Търкот. Предмишницата му бе пристегната с турникет, който се бе впил в плътта, за да спре кървенето.
Скакалецът, с който летеше, току-що се бе спуснал през езерото в центъра на кратера Рано Кау на Великденския остров. Скакалецът беше златист диск с диаметър десетина метра и се носеше през един тунел на дъното на езерото със същата лекота, с която се бе реял из въздуха.
Половин минута по-късно скакалецът изплува над водата в голяма подземна кухина, издигна се във въздуха и кацна на скалистия бряг. Шестима американски морски пехотинци очакваха пристигането на Сянката на Аспасия. Очите им бяха изцъклени и неподвижни, тъй като се намираха под контрола на стража-компютър чрез нановирусите в мозъците и кръвта им. Нановирусите изпращаха електрически импулси в невроните, с които направляваха действията им, и по такъв начин ги бяха превърнали в неразделна част от охранителната система на острова. Най-зловещата страна на този процес бе, че през цялото време частица от съзнанието на нещастниците оставаше запазена и те бяха неми и безволеви свидетели на всичко, което вършеха телата им.