Трима от морските пехотинци, пристигнали тук с Оперативна група 75, която бе пленена от силите на Аспасия, се покатериха на скакалеца и отвориха горния люк. Докато двама от тях подадоха ръце на Аспасия, за да му помогнат да излезе, третият пое Граала, който бе загърнат в плътно парче плат.
Сянката се олюля, когато докосна с крака повърхността, и войниците се завтекоха да го подкрепят. Беше изгубил повече кръв, отколкото предполагаше. Войниците го поведоха към един тунел, озарен от редица светлини на тавана. Тунелът се издигаше нагоре, после описваше завой надясно. Сянката на Аспасия и ескортът му се озоваха в голяма подземна пещера. В центъра й се издигаше висока светеща златиста пирамида — стражът на Великденския остров.
Сянката на Аспасия се намръщи, когато забеляза, че към една от страните на пирамидата е прилепнала потрепваща мумия — към тялото й бяха прикрепени метални датчици. Сянката забрави за фигурата, когато третият морски пехотинец положи Граала на една маса вдясно от пирамидата.
При многобройните си превъплъщения Сянката на Аспасия неведнъж бе изпитвал болка. Усещаше я и сега, от мястото на откъснатата китка — сякаш ръката му бе обгърната в пламъци. Той си наложи да преодолее болката и се приближи към Граала. Махна покривалото и отдолу се показа позлатената чаша.
Сянката на Аспасия извади от джоба си малка дървена кутия и я отвори. Вътре имаше два камъка — известните от библейските легенди урим и тумим. Те сияеха, сякаш бяха озарени от вътрешен огън. Не без усилие Сянката на Аспасия извади един от камъните и го протегна към Граала. Плоският долен край на чашата се отмести встрани, разкривайки миниатюрна вдлъбнатина с размерите и формата на камъка.
Сянката на Аспасия се поколеба. Знаеше, че силите му се преместват на нови позиция, имаше представа и какво става по целия свят. Накрая прибра камъка в дървената кутия и се приближи до стража. Наведе се и опря с длан металната му стена. Златистото сияние го обгърна, докато установяваше контакт с извънземния компютър. Следвайки само няколко негови команди, докато Сянката се намираше в щаба на Мисията под планината Синай, стражът бе свършил чудесна работа по подготовката и задействането на неговия план. Флотът на Аспасия вече се приближаваше към Пърл Харбър, на повърхността на острова кипеше усилена работа, имаше и няколко съобщения от аирлианците на Марс, но Сянката на Аспасия само поклати глава — бяха чакали хилядолетия там, можеха да потърпят още малко. Засега всичко се развиваше чудесно.
Вековете на постоянни борби, маневриране между Сенките, съперничещи си за власт, възходи и падения на цели царства и кралства, чиито конци бяха дърпали едните и другите сили, го бяха направили необичайно подозрителен към всякакви добри новини. Винаги имаше слабо звено, хлъзгаво място, което можеше да предизвика провал. Артад? Циан Лин бе защитена от силово поле, но дали то бе вдигнато по автоматична команда на разположения там страж, или някой бе пробудил стария му враг — това не можеше да каже. Сянката на Аспасия знаеше, че Онези, които чакат се бяха опитвали да проникнат до най-долното ниво на Циан Лин.
Все пак реши да действа така, сякаш Артад наистина е събуден, или поне са активизирали поредната му Сянка. Много отдавна Сянката на Аспасия се бе научил да мисли и действа като своите противници, за да надделява над тях.
Главният страж. От това средство се нуждаеше сега Артад, за да го унищожи и да си възвърне властта над цялата планета. Сянката на Аспасия отвори един таен канал, който навремето се използваше за връзка с Главния страж. Беше празен, което означаваше, че Главният страж все още е изключен. Той знаеше какво е необходимо, за да се задейства, и затова се прехвърли на програмата на Екскалибур, меча, който всъщност бе много повече от меч.
В хода на дългата си война срещу гъмжилото аирлианците неведнъж бяха губили кораби и дори цели светове. Заедно с това в ръцете на врага бяха попадали и техни стражи-компютри, включително и такива, които управляваха цели системи. Поучени от горчивия опит, аирлианците бяха въвели допълнителна защита на своите компютри с устройства от типа на Екскалибур. Макар да изпълняваше още няколко функции, основно мечът бе един вид микропредавател, който излъчваше кода за достъп до Главния страж. Но предавателят работеше само тогава, когато мечът се изваждаше от ножницата — изработена от метал, екраниращ излъчвания сигнал. Устройството не бе голямо и същевременно бе достатъчно удобно за ползване. Освен това в Екскалибур бе вградена програма за унищожение, при чието задействане щеше да бъде изтрита паметта на всички стражи и да бъде прекъснато енергийното им захранване. Единствено аирлианският водач знаеше как да бъде активирана тази програма и тази информация бе запазена в тайна от Сянката при първото прехвърляне на паметта.