Сянката на Аспасия знаеше, че Наблюдателите са скрили много отдавна Екскалибур. Проклетите Наблюдатели — Сянката на Аспасия бе избил много от тях през вековете на тайна борба с техния орден. Някои от тези глупаци не само наблюдаваха, но се опитваха да преминат и към действия — дори да го убият, заради което си бяха получили заслуженото.
Беше се помъчил да сложи ръка на Екскалибур по време на превъплъщението си като Мордред, но тогава двамата с Артур — Сянката на Артад — претърпяха поражение. А Наблюдателят Мерлин? Какво ли бе направил с меча?
Стражът се свърза с вградените датчици в склона на вулкана отгоре и дори стигна до базата на Марс, където неколцината оцелели аирлианци обитаваха подземни кухини.
Оказа се, че там са получили сигнал от повърхността на Земята. Сянката на Аспасия мигновено прецени характера на сигнала — беше се активирало насочващото устройство на Екскалибур. Не бе негова работа, значи нямаше никакво съмнение кой е другият фактор. Артад беше събуден. Той също търсеше меча.
Но къде ли се намираше Екскалибур? Когато получи отговора и на този въпрос, Сянката на Аспасия изруга. Проклет да е този Мерлин!
От другата страна на стража сгърченото тяло едва потрепваше — вяла индикация за стаения вътре живот. Очите бяха затворени, клепачите — покрити с корички, мускулите бяха атрофирали, жизнените им сокове — изстискани, за да поддържат организма, кожата бе изсъхнала и сбръчкана.
Дълбоко в едно ъгълче на ума съзнанието на Кели Рейнолдс почувства близостта на Сянката на Аспасия до стража и това й подейства като електрически шок, който почти я събуди от коматозното й състояние. Кели бе прекарала тук седмици, след като се опита да се свърже с компютъра по времето, когато островът бе окупиран от силите на ООН. Искаше да узнае истината за пришълците, да събере максимално достоверна информация, която можеше да й предостави само техният компютър. Ала вместо това се бе превърнала в негова пленница, забравена от стража, след като той бе изсмукал цялата полезна информация от мозъка й.
През време на този процес тя бе успяла да си възвърне частичен контрол върху съзнанието, макар тялото й да оставаше прилепнало към златната пирамида като насекомо върху лепкава хартия. Съумяла бе дори да се включи към масивния поток от информация, който пристигаше отвън. После незабелязано бе прокарала една команда до нановирусите в тялото си да го напуснат и дори бе сполучила да прати съобщение на приятелите си в Зона 51.
Освен това бе узнала някои неща за аирлианците. Беше „видяла“ потапянето на Атлантида — първата земна база на Аспасия — сред архивите, пазени в стража. „Видя“ един гигантски аирлиански кораб-майка да се носи над острова, обливайки го със златисти лъчи, докато той не изчезна в океана.
Освен това знаеше, че различните стражи някога са били свързани с помощта на един Главен страж, осигуряващ координация и контрол на всички аирлиански бази на Земята и на Марс. Но по време на гражданската война между аирлианците мрежата се бе разпаднала, а Главният страж: бе изключен.
Докато следеше „работата“ на Сянката на Аспасия със стража от Великденския остров, тя си даде сметка колко нищожни са силите й, сравнени с неговите. „Видя“ го да поглъща информация с феноменална скорост. Кели се стараеше да овладее чувствата си, за да не привлича по никакъв начин вниманието му. Със същата скорост, с която Сянката на Аспасия извличаше информация, той подаваше и команди.
Кели се помъчи да проследи заповедите, които излизаха от него, но беше все едно да наблюдава Ниагарския водопад и да се опита да преброи всяка капка във водната лавина. Въпреки това успя да забележи някои неща. Дори след като Сянката на Аспасия прекъсна контакта със стража, тя продължи да се спотайва, уплашена да не бъде разкрита. Вече имаше най-обща представа за плановете му, но което бе още по-важно — знаеше с какво ще се захване най-напред.
Тя се зае да подготвя внимателно следващото съобщение, което трябваше да изпрати.
След като приключи работата с компютъра, Сянката на Аспасия изпита нарастваща увереност. Нещата се развиваха добре и той имаше доста ясна представа какво възнамерява да направи Артад. Инструктира стража да изработи стратегия срещу опитите на Артад да се сдобие с Екскалибур и същевременно да възстанови връзката с Главния компютър. Втората задача бе в плановете му от доста години. Сянката на Аспасия разполагаше с много планове, готови да бъдат приложени при подходяща обстановка.