Той извади камъка от кутията и отново го надвеси над Граала. Плоската повърхност в долния край на чашата се отмести встрани. Сянката на Аспасия пъхна вътре ръка и постави камъка във вдлъбнатината. Той подскочи, когато преградата се върна на мястото си и му затисна ръката вътре.
В началото почувства само слабо гъделичкане по кожата. Усещането се засили и скоро прерасна в болка. Макар да му се струваше, че ръката му гори, Сянката на Аспасия запази пълно самообладание. Ручеи пот се стичаха по лицето му. После болката се премести нагоре към рамото, но странно защо, това накара Сянката на Аспасия да се усмихне.
Великденският остров бе затворен под полукръгло силово поле, непреодолимо при каквито и да било опити за атака. Вътре в полето, на повърхността на острова, заповедите на Сянката на Аспасия само потвърдиха онова, което бе започнато преди няколко дни. Хиляди човеци се занимаваха с различни дейности, управлявани с помощта на нановирусите, от които гъмжаха телата им. Докато за земните учени нанотехнологията бе нововъзникнала наука, стражът познаваше всичките й тайни. Принципите й не се отличаваха с особена сложност. Всички предмети са изградени от атоми. Свойствата на предметите се определят от начина, по който са подредени техните атоми. Открие ли се начин за преподреждане на атомите на молекулно ниво, възможностите за конструиране са неограничени. Не само това, но изчезват отпадъчните технологии, с които са свързани по-примитивните производства.
Освен нанотехнологията стражът владееше до съвършенство и една друга наука — тази на самовъзпроизвеждането. Неговите нанороботи можеха да произвеждат нови себеподобни, също както нановирусите в човешките тела се размножаваха и разпространяваха в гостоприемниците си. За целта последните използваха като материал Водачите и техните последователи, пристигнали съвсем наскоро на Великденския остров, както и пленените от корабите военни.
Двама мъже, Макгро, по прякор Попай, и Франк Оливети, които доскоро бяха „тюлени“, бяха повикани от стража. Двамата бяха проникнали на острова със задача да установят какво става там, но вместо това попаднаха в плен и бяха заразени от нановируси, за да се слеят с останалите вражески сили. По команда на нановирусите те се спуснаха през тунела, който водеше от повърхността до пещерата с компютъра.
Сянката на Аспасия лежеше със затворени очи на пода до златната пирамида и на лицето му трепкаше лека усмивка. Двамата не го погледнаха, не обърнаха внимание и на Кели Рейнолдс. Нановирусите бяха достатъчни, за да контролират телата им, но задачата, която предстоеше на бившите „тюлени“, изискваше по-сериозна намеса.
Приближиха се до пирамидата и опряха длани в гладката й стена. Мигновено бяха обгърнати от златисто сияние — компютърът се ровичкаше из мозъците им, превръщайки ги във Водачи, които вършат онова, за което са програмирани, без да се нуждаят от постоянния контрол на нановирусите. В добавка към задачата, която им бе поставена, те се сдобиха и с някои необходими умения.
Тъй като им предстоеше да пътуват надалеч от Великденския остров и да бъдат подложени на сурови атмосферни условия, се взеха и специални мерки. Докато все още бяха включени към стража, към тях се приближиха няколко микроробота, от които стърчаха най-различни инструменти. Те запълзяха по телата на войниците и почнаха да правят дребни промени, съгласувани със специфичните нановируси за отделните органи.
Зад дясното ухо на всеки от тях бе имплантиран миниатюрен сателитен приемо-предавател, свързан директно с мозъка, а под кожата на темето бе въведена нагъната антена. Различни групи нановируси веднага се заеха да затварят разрезите от тази процедура. Друг нановирус, току-що конструиран от стража, бе вкаран в белите дробове на войниците и незабавно се захвана за работа.
Когато стражът приключи с тях, златистото сияние угасна. Морските пехотинци вдигнаха на ръце проснатите в несвяст тела на двамата тюлени и ги отнесоха на повърхността. Други морски пехотинци донесоха от складовете екипировката, която им бе поръчана. Тюлените и тяхната екипировка бяха натоварени на един Ф-14. Пехотинците натикаха в тясната пилотска кабина първо раниците, после хвърлиха отгоре и телата на тюлените. Щом свършиха с тази задача, затвориха кабината и се отдръпнаха. Двигателят се запали и самолетът започна да рулира към пистата, следван от един С-3 „Локхийд Вайкинг“.