Изтребителят се стрелна по пистата, вдигна се във въздуха и веднага навлезе в остър вираж, за да остане в защитния купол. Вторият самолет продължаваше да го следва и когато двете машини доближиха силовия щит, в него за съвсем кратко се образува отвор, през който самолетите излетяха навън и се отправиха на запад. Отворът зад тях изчезна.
Макгро и Оливети продължаваха да лежат в безсъзнание в кабината. Някъде дълбоко в заразените им и трансформирани мозъци все още се спотайваше частица от предишното им съзнание. Това, че са безгласни играчки в ръцете на извънземните, ги изпълваше с безсилен ужас. Нямаше по-страшна участ за един тюлен — дори смъртта бе за предпочитане.
Тихият океан
На шестстотин деветдесет и пет морски мили северозападно от Великденския остров капитан Портър, командващият щурмовата подводница „Норфолк“, следеше през окуляра на перископа „Джар Вайкинг“ — най-големия кораб, построяван някога на Земята. Корабът плаваше между други два гиганта на корабостроенето, суперсамолетоносачите „Вашингтон“ и „Стенис“. Около тези три грамадни съда на свой ред бе подреден в кръг почетният им ескорт от по-малки кораби, съставляващ останките от някогашните Оперативни групи 78 и 79. Портър бе осведомен, че човешките ръце, направляващи тези кораби, се командват от мозъци, заразени от извънземни нановируси, и следователно тези кораби вече не могат да бъдат смятани за съюзнически. Откакто напуснаха Пърл Харбър, той бе наредил подводницата да спазва абсолютно радиомълчание.
Портър си даваше сметка, че последното е лесно за казване, но трудно за изпълнение. Той самият бе прекарал половин година на „Вашингтон“ и познаваше всички офицери там.
Подводницата бе „увиснала“ съвсем неподвижно под повърхността и всичките й системи работеха с минимален режим. Сонарните оператори вече го бяха информирали, че ескортиращите кораби активно претърсват околните води за противник — както на повърхността, така и под водата. Неговата подводница бе една от шестте, които бяха заели позиции в полукръг в района между Пърл Харбър и Великденския остров. Шпионските сателити бяха засекли приближаването на пленения флот и Портър знаеше, че другите пет подводници се струпват около него, както някога, през Втората световна война, немските подводници бяха обкръжавали съюзническите конвои.
Портър завъртя леко перископа и го ориентира към флагмана на флотилията — гигантския товарен кораб „Вайкинг“ пред който дори самолетоносачите изглеждаха като джуджета.
Задачата на Портър бе да забави конвоя, докато останалите пет подводници заемат местата си. И трите цели вече бяха в обсега му, но Портър не се съмняваше коя ще е първата. Проклет да е, ако откриеше огън по кораби от собствената си флота.
Проблемът, както офицерите вече му бяха докладвали, бе, че освен че е грамаден, „Джар Вайкинг“ е почти неуязвим. Като всички останали съвременни супертанкери, той имаше двоен корпус срещу евентуално изтичане на нефт, но това му осигуряваше защита и при торпедна атака. В добавка корпусът му бе разделен на херметически изолирани отсеци. Дори да разбиеха двойния корпус, най-много щяха да наводнят някой от тях.
Портър бе запознал екипажа с тези проблеми и остави на офицерите да намерят най-подходящото решение. Един от тях предложи нещо, което поне на пръв поглед си заслужаваше да се опита.
Възможно беше корабите да са заобиколени от силово поле, също като това, което пазеше Великденския остров. Портър натисна едно копче на перископната ръкохватка и даде максимално увеличение на гигантския танкер. Беше виждал снимки на непроницаемия щит около Великденския остров — но и да имаше тук такъв, той бе невидим за невъоръжено око.
— Готови за действие?
— Да, сър.
— Изпращам информация за целите — каза Портър и натисна друго копче на ръкохватката. Серия от лазерни лъчи „обляха“ корпуса на „Джар Вайкинг“ — определяха разстоянието до целта, скоростта и посоката на гигантския съд. Портър знаеше, че е изключено да пропуснат. Въпросът обаче бе изстрелът да е прецизен.
— Целта прихваната — докладва оръжейният офицер. — Готови за стрелба по ваша заповед, сър.
Портър направи последен оглед на района. За да остане незабелязан, той бе изключил сонара и повърхностния радар на перископа. За миг се зачуди дали ескортиращите кораби ще предприемат някакви контрадействия — неведнъж бе изпълнявал учебни операции срещу собствени кораби, но никога не бе предполагал, че ще му се наложи да го прави в бойни условия. Познаваше добре възможностите на ескортиращите кораби да водят борба с подводници и само от мисълта за това по челото му избиха едри капки пот.