Шепата оцелели аирлианци, останали да поддържат Сидонийската база, се оказаха напълно отрязани от света, след като Сянката на Аспасия бе преустановил контакт с тях, за да им отмъсти, задето го бяха обрекли на същата участ на Земята в продължение на хилядолетия.
Но ето че сега по дългия път между Сидония и Монс Олимпус пълзяха безброй товарни роботи, пренасящи гигантски скални късове, изкопани в самото подножие на „лицето“. Движението им бе засечено дори от Земята — от Лари Кинсейд, специалист от НАСА, член на групата на Търкот. Целта на цялата тази строителна активност в подножието на Монс Олимпус си оставаше пълна загадка.
Димона, пустинята Негев, Израел
Докато минаваше покрай контролния пункт, Симон Шерев кимна на четиримата пазачи зад бронираното стъкло. Мъжете го проследиха с хладни погледи, без да свалят дулата на узитата, макар да знаеха, че пропускът на врата на Шерев е автентичен. Охраната приемаше работата си изключително сериозно, тъй като зад дебелите стени на скрития в пустинята бункер лежеше истинската сила на Израел: две дузини ядрени бойни глави.
Но не бункерът бе сега целта на посещението на Шерев. Вместо това той свърна по подземния коридор, който извеждаше при втори, по-малък бункер. В него бяха подредени предмети, които притежаваха сила от по-друг характер. Шерев показа пропуска си на войниците, охраняващи този бункер, после притисна око към ретиновия скенер. Тежката бронирана врата се отмести със сухо изщракване.
Шерев прекрачи прага, зад който го очакваше втори пост, после повтори процеса и с вътрешната врата на бункера. Помещението бе широко петнайсет метра и дълго пет, с три реда рафтове покрай стените. По рафтовете бяха подредени различни странни предмети, едни с човешки произход, други с извънземен.
Той застана пред масата, където се намираше най-скорошната придобивка в секретния архив на Израел. На покритата с плат маса бе положен старозаветният кивот, донесен от базата на Мисията под Синай. Шерев доближи масата и за пръв път огледа отблизо легендарния предмет. Кивотът бе дълъг около метър и широк метър и двайсет, Целият бе обкован със злато. На капака имаше две сфинксоподобни фигурки с рубиненочервени очи. Според доклада, който бе получил, в кивота бил държан Граалът, а очите на фигурките представлявали активно действаща охранителна система, която убивала всеки, дръзнал да се приближи — ако не е облечен в съответните одежди, които също бяха положени на масата. Изглежда, обаче, с изваждането на Граала системата бе деактивирана.
Шерев прокара пръсти по капака на кивота и усещането пробуди в него странни чувства. Ето я живата история; този предмет, макар и създаден от пришълците, бе тясно свързан с неговите собствени предци. Старозаветният кивот — но какви бяха заветите? Тези, в които е вярвал някога Мойсей, или други, произтичащи от съвсем наскорошните събития? Дали Мойсей е бил Водач, пионка на извънземния компютър, или наистина е действал по своя воля и според убежденията си? И да е било така, имаше ли някакво значение, щом кивотът е бил аирлиански артефакт, а той самият се е изкатерил на Синайската планина, за да разговаря не с Господ, а със Сянката на Аспасия?
Телефонът в помещението иззвъня и Шерев се сепна. Вдигна слушалката и каза:
— Да?
— Простете, шефе — чу се гласът на помощника му, — но получихме съобщение от разузнаването, че Йордания, Сирия и Египет мобилизират армиите си.
Шерев не беше изненадан. Войските на Ирак и Иран също бяха поставени в пълна бойна готовност от момента, когато се разбра за убийството на Саддам Хюсеин.
— Наредиха ни да преминем към трета фаза — добави помощникът.
Шерев неволно погледна към стената, сякаш можеше да види през нея съседния бункер, където се намираха бомбите. Трета фаза означаваше, че бойните глави трябва да бъдат изнесени на повърхността и да бъдат транспортирани до различните изстрелващи установки. Досега не бяха получавали този зловещ код дори когато избухна Войната в залива и Саддам бе обстрелвал Израел с ракети „скъд“. Сегашните събития обаче насочваха човешката история по нови пътища, напомнящи за навечерието на Втората световна война.
— Освен това… — продължи помощникът, но млъкна, разколебан за миг. Шерев се зачуди какво може да е по-лошо от тази новина.
— Да?
— Хашер Лакур е тук.