Циан Лин
Китайският военен хеликоптер кацна на овъглената земя непосредствено до силовия щит, обграждащ гробницата. Командирът на екипажа скочи на земята и разтвори широко вратата на пасажерския отсек. Почвата под краката му бе обгорена при взрива на атомната бомба, изстреляна от китайците при неуспешния им опит да унищожат пришълците в Циан Лин.
Доказателство за промяната на ситуацията бе трепкащият отвор в подножието на силовия щит, през който само след минута преминаха три фигури. Щитът се затвори още преди да доближат кацналия хеликоптер. Щом тримата се качиха на борда, пилотът вдигна тежката машина право нагоре — опасяваше се да остава твърде дълго в „горещата“ зона близо до странното силово поле.
Настанени в задната част на вертолета, Лексина, Елек и Коридан вече обмисляха първата стъпка от възложената им от Артад мисия.
Пърл Харбър, Хавайските острови
Адмирал Кензи изключи сателитния си телефон. Казаното от Търкот бе потвърдило най-големите му страхове. Той отново погледна сателитното изображение. Нямаше никаква грешка кои са двата самолетоносача, охраняващи гигантския танкер. На бюрото му лежеше смачкано последното съобщение от „Норфолк“. Кензи беше главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ. Изминалия месец от неговата служба бе истински кошмар, бедствие с мащаби, непознати в досегашната американска военна история. Двата пленени самолетоносача и ескортиращите ги по-малки съдове представляваха две трети от неговата флотска сила.
Оставаше му само още един самолетоносач, „Кенеди“, който в момента бе хвърлил котва на миля от пристанището на Пърл Харбър. А Плененият флот бе само на един ден плаване от тях.
През прозореца на кабинета си Кензи можеше да види Хонолулу на изток, чак до Диамантовата глава. Населението на Оаху наброяваше близо един милион души, още половин милион живееха на съседните острови. Милион и половина невинни жертви. Никога досега от него не бяха зависили толкова много хора.
Телефонът му иззвъня. Беше секретарката.
— Господин адмирал, търси ви президентът.
Той погледна за миг телефона, после вдигна слушалката.
— Слушам, господин президент.
— Адмирале, току-що изслушах цял куп предложения от Националния съвет за сигурност. Нито едно от тях не ми допадна. Вие сте човекът на горещия стол. Какво ще ми кажете?
— Господин президент, предлагам да изведем в открито море Оперативна група 80.
— И?
— Сър, не можем да пробием силовите щитове, заобикалящи Пленения флот. Склонен съм да вярвам, че опитите да го сразим ще завършат както и досегашните — просто нашите кораби ще бъдат асимилирани от противниковия флот. Оперативна група 80 е последната ни защита — не само за Хаваите, но и за цялото Западно крайбрежие.
— И предлагате да си подвием опашката и да избягаме?
— Не, сър. — Кензи завъртя стола си така, че да гледа на запад, към корабите, закотвени в залива. — Искам разрешение да изкарам флота в открито море, да заобиколя от запад Пленения флот — нещо, което Сянката на Аспасия едва ли очаква — и да се приготвя за щурм на Великденския остров веднага щом силовото поле бъде изключено.
— И кой ще изключи полето? — попита президентът.
Кензи си даваше сметка, че трябва да говори много внимателно.
— Сър, доколкото ми е известно, няколко тайни групи работят по този проект.
Настъпи продължително мълчание, после президентът каза:
— Добре, ще приема предложението ви. Бог да ни е на помощ.
МИНАЛОТО
7.
Лондон, Англия
Пролетта на 1924 г.
— Защото е там.
Отговорът завари репортерите неподготвени. Бяха очаквали от Джордж Малъри реч, оправдаваща намерението му да изкатери Еверест в името на Бога, кралицата и родината. Той стоеше на пристана, непосредствено до борда на кораба, който щеше да откара него и приятеля му Санди Ървинг в Индия, където английската преса щеше да има последна възможност да разговаря с двамата.
Малъри игнорира последвалите въпроси и вдигна ръце.
— Господа, трябва да ме извините, но се налага да проверя багажа си, преди да отплаваме. Ще е крайно неприятно, ако забравя нещо важно. — При тези думи той се обърна и изпроводен от веселия смях на репортерите, изкатери стълбичката, следван от Ървинг. Щом се озоваха на борда, Малъри свърна към трюма, където беше струпан целият им багаж, а Ървинг — след като се поколеба — отиде в кърмовата част на кораба. Там, в сенките на една пристройка, го очакваше мъж с дълго черно палто.