— Много беше интересен отговорът на господин Малъри — отбеляза мъжът, когато Ървинг го приближи. Лицето му беше покрито с бръчки, дългата му черна коса бе прошарена. В очите му проблясваха налудничави пламъчета. Той вдигна ръка и направи странен жест — таен знак, който Ървинг върна по уговорения начин.
— Аз съм Никола Тесла — представи се мъжът.
— Чувал съм за вас — кимна Ървинг. — Някои твърдят, че си играете с велики сили.
— Какво ли не говорят хората — безстрастно отвърна Тесла. — Според вас той какво имаше пред вид одеве? „Защото е там“! Кое е там? Планината? Или… — Тесла спря, сетне добави почти шепнешком: — „То“?
— Има ли значение? — повдигна рамене Ървинг.
— Разбира се! — отвърна Тесла разгорещено. — Това е по-важно от вашата гордост!
Ървинг остана изненадан от избухването му.
— Вие никога не сте виждали Еверест. Не сте попадали в сянката му.
— Не Еверест е целта. Онова, което е скрито там, трябва да бъде съхранено.
— Ще направя каквото е необходимо.
— Трябва да го спрете — и онова, което се спотайва в него.
— Да, да — закима Ървинг, искаше да приключи разговора.
— Трябва да внимавате — посъветва го Тесла. — Дръжте Малъри под око.
— Точно затова се захванах с тази работа — отвърна Ървинг.
— Захванахте се, защото ви бе наредено — уточни Тесла.
— Така е, беше ми наредено — съгласи се Ървинг. — Но като се има предвид, че става въпрос за най-великото постижение… Северният и Южният полюс вече са покорени. Еверест е последното, най-примамливо късче земя, на което още не е стъпвал човешки крак.
— Затова и „то“ е там — изрече Тесла.
Ървинг се намръщи.
— Ами ако Малъри е… — той потърси подходящата дума — покварен? Как да го спра?
— Ще убиете гостоприемника — високо, та Древният враг да не може да оцелее.
— Сигурен ли сте в това?
Тесла кимна.
— Зная го със сигурност. Успях да унищожа кораба им преди много години, но ни е известно, че някои от тях са оцелели. Древният враг е много търпелив. Дълги години само се е спотайвал и е събирал информация, но сега преминава към действие.
— Защо точно сега? — попита Ървинг.
— Защото човекът най-сетне е в състояние да се изкатери на върха и да се върне.
— Надяваме се, че е така.
— Завиждам ви — отбеляза неочаквано Тесла.
— Защо?
— Защото ще го видите.
— Ако стигна дотам — отвърна Ървинг. — И го намеря.
— Това не е толкова трудно — отвърна Тесла и си тръгна.
Еверест
Лятото на 1924 г.
На пътя им се изпречваше висока трийсет метра почти отвесна стена, опряна на северозападното било, което водеше до върха. Санди Ървинг я разглежда внимателно няколко минути, после се обърна към Малъри. Възрастният алпинист просто посочи нагоре. Малъри бе водил при предишната стръмнина, сега бе ред на Ървинг. С помощта на пикела той издълба в снега стъпало, после още едно. После две за ръцете. Изтегли се нагоре, пресегна се над главата си и заби клин в една тясна цепнатина в скалата. Прокара през ухото на клина въжето, което го свързваше с неговия партьнор.
Ървинг почувства, че въжето се изопва — Малъри го завързваше около кръста си. Невъзможно бе за сам алпинист да достигне височина от над осем хиляди метра. Дори тази скална стена щеше да е непреодолимо препятствие за самотния катерач. „Колко ли още обаче ще е така?“ — зачуди се Ървинг. От мястото, където се намираха, върхът се виждаше съвсем ясно, сякаш бе на една ръка разстояние.
След близо час Ървинг най-сетне стигна горния край на стената и успя да се закрепи на една тясна издатина. Полежа известно време, опитвайки се да си поеме дъх — задача, почти невъзможна в толкова разредена атмосфера. После се претърколи по гръб и погледна нагоре. До върха оставаха само сто и петдесет метра. Той избухна в смях. „Само“? Вляво от него беше Каншунгското лице — широка, почти отвесна стена, която оформяше северната страна на планината. „То“ се намираше там.
Ървинг бавно се изправи. Сега вече знаеше, че може да измине останалата част от пътя без чужда помощ. Почувства дръпване на завързаното около кръста си въже и погледна надолу. Малъри въртеше нетърпеливо глава. Лицето му бе скрито зад кислородната маска и глетчерните очила. Той започна да се катери, като се опираше на въжето. Движеше се доста бързо и беше едва на няколко метра под него, когато Ървинг извади ножа и го опря във въжето.
Малъри най-сетне забеляза, че Ървинг не му помага да се изкатери, спря и вдигна глава. Ървинг беше благодарен, че не може да види лицето му заради маската. Ала въпреки това все още се колебаеше дали да среже въжето. Двамата бяха прекарали заедно месеци — на път от Англия дотук, с кораб, влак и коне, после близо месец на крак, докато катереха подстъпите към Еверест. Малъри се оказа самовглъбен човек, но с много широки познания. От самото начало Ървинг изпитваше известни колебания относно онова, което му бе наредено да направи.