Выбрать главу

Търкот си спомни как Джони Симънс, бившият приятел на Кели Рейнолдс, се беше самоубил малко след като го бяха спасили от ужаса на Дълси. Навярно бе непоносимо да ти отнемат миналото и да натъпчат мозъка ти с лъжи. Човек започва да губи личността си. Дънкан току-що бе научила, че семейството й не само е загинало, но въобще не е съществувало.

— В това няма никакъв смисъл — въздъхна тя. — Защо е трябвало „Меджик“ да постъпва така с мен? Нали аз бях причината да се надигнат сили, които в края на краищата ги унищожиха.

Търкот поклати глава.

— Казвам само, че е възможно върху теб да са прилагани методи, подобни на използваното от „Меджик“ ЕПП. Не твърдя, че „Меджик“ стои зад това.

— Кой тогава?

— Много добър въпрос — отбеляза Търкот. — Открием ли кой е, вероятно ще разберем коя си ти всъщност. — Търкот отиде при вратата, махна на Куин да влезе и я попита: — Докъде стигнахте с разкопките на Дълси?

Куин направи справка с компютъра.

— Стигнали са на най-долното ниво.

— Значи вече са разкопали биоинженерните лаборатории и устройствата за ЕПП?

Куин кимна.

— Що се отнася до стража, който бе взел под контрол „Меджик“, в момента е под стриктно наблюдение. Със сигурност е изключен, също както и компютърът в Мисията под Синайската планина.

— Къде са тези стражи сега?

— Нямам представа. КИСПП изиска всички аирлиански артефакти. Най-вероятно са на местата, където са били открити.

— Как мислиш, възможно ли е да се възстанови изтритата памет и да се премахнат фалшивите спомени? — попита Търкот. Лиза ги слушаше внимателно.

Куин повдигна рамене.

— Нямам представа. Нали знаеш, че това не е по моята специалност.

— Намери някой, който да разбира от тези неща — нареди Търкот и кимна към вратата. — Кажи на другите да влязат.

Че Лу, Муалама и Яков влязоха в заседателната зала и насядаха около масата. Търкот накратко им съобщи всичко, което смяташе, че трябва да се предприеме за Дънкан.

— Но ние не знаем кой е направил това с нея — обади се Яков, след като Търкот приключи. — Би могъл да е човек на Артад, или пък на Сянката на Аспасия.

— Е, поне е сигурно, че не е дело на „Меджик“ — посочи Търкот. — Което означава, че някой друг има достъп до същата технология.

— Най-вероятно направо използва аирлиански машини — каза Яков навъсено.

Че Лу си търкаше замислено брадичката.

— Това означава, че всичките ти спомени отпреди времето, когато си наредила на Търкот да се внедри в Зона 51, може да са фалшиви.

— Не мога да се доверя на спомените си, нито пък зная какво се е случило с мен. — Дънкан вдигна ръце. — Какво да правя?

— Нужен ни е Главният страж — каза Яков. — И Екскалибур. Освен това не разполагаме с много време.

— Колко остава, докато флотът на Сянката на Аспасия доближи Пърл Харбър? — обърна се Търкот към Куин.

— Няколко дни.

— Тя трябва ли да присъства? — кимна Яков към Лиза.

— Пак ли искаш да я застреляш? — попита Търкот.

— Още не знаем коя е — отвърна руснакът. — Тя самата не знае коя е. И което е по-важно, нямаме представа кой и защо е направил това с нея.

Търкот разтри пулсиращите си слепоочия.

— Да се придържаме към фактите — трябва да направим две неща. Да открием Екскалибур и да намерим местонахождението на Главния страж. Според Кели той е във втория кораб-майка. Някой да има други предложения?

Никой не каза нищо.

— Мисля, че всички си даваме сметка за това колко е тежко положението — продължи Търкот. — Не става въпрос само за приближаващия се към Хавайските острови флот или за ултиматума на Артад към китайското правителство. Представете си какво ще стане, ако Сянката на Аспасия комбинира Граала с нановируса, с чиято помощ контролира жертвите си. Тогава ще разполага с цяла армия от неуязвими роби, които ще се увеличават след всяка спечелена битка. Представете си и ужаса да се превърнеш във вечен пленник на нановируса — преживяване, по-страшно от чистилището.

Търкот сложи ръце на масата и огледа един по един присъстващите. Все още не беше сигурен дали може да се довери на когото и да било от тях.

— И така. Първо: къде се намира корабът-майка, в който е Главният страж?

Куин извади от куфарчето си папка.

— Германците също са търсели кораба-майка. Почерпили са информация от легендата за Ноевия ковчег.

— И? — подкани го Търкот.

В отговор Куин хвърли на масата една черно-бяла снимка.