Между вратите на хангара се подаде муцуната на един „Апачи“. Трийсетмилиметровата картечница започна да се върти наляво-надясно, следвайки движението на направлявания от мерача мерник. Накъдето обърнеше глава мерачът, натам се насочваше картечницата. В момента мерачът, изглежда, следеше движенията на петимата членове на Зона 51.
Изправен до горния люк на скакалеца, Яков извади пистолет и го насочи към вертолета.
— Недей! — извика Куин.
Яков се поколеба, опрял пръст на спусъка.
Мерачът държеше Яков в средата на маркера върху шлемовия дисплей.
— Дай предупредителен изстрел — нареди пилотът на хеликоптера.
Мерачът извъртя глава леко вляво и натисна спусъка. Кратък откос от трийсетмилиметрови куршуми — с размер на биберони — изсвистя и удари обшивката на скакалеца на няколко крачки от Яков.
Майор Куин падна, блъснат от тичащата зад него Че Лу, извъртя се и направи опит да стане, но китайката продължаваше да лежи просната върху него. Майорът почувства нещо топло на гърдите си и когато погледна, видя, че един от куршумите е пронизал старицата.
— О, Божичко! — въздъхна той и я положи внимателно на пода.
Яков скочи от скакалеца, коленичи до него и подложи длан под тила на китайската професорка.
— Мъртва е — обяви руснакът.
— Не може да бъде! — прошепна Куин.
— Качвай се — нареди Яков, скочи и се прицели във вертолета. Изстреля един след друг шест куршума, които отскочиха от бронираната кабина, без да причинят никаква вреда.
Докато се катереше по стълбичката, Куин се опитваше да не мисли за топлата, лепкава кръв на гърдите си. Отгоре Муалама му подаде ръка и буквално го вдигна през отворения люк. Майорът бързо се настани на мястото на пилота и стисна с разтреперани ръце ръчките за управление.
Кинсейд още закрепяше пакетите с екипировка, докато Куин вдигаше скакалеца от пода. Насочи го право към вертолета, блокирал единствения изход, и машината побърза да се дръпне встрани.
Други два вертолета дебнеха отвън и незабавно откриха огън по извънземния кораб. Куин не им обърна внимание и премести ръчката напред.
Всички подскочиха стреснато, когато вертолетите заеха позиция зад тях и ги изпроводиха с дълги откоси, които се виждаха съвсем ясно през прозрачната обшивка на скакалеца.
Куин увеличи скоростта и само след десетина секунди вече летяха с шестстотин мили в час, оставяйки зад себе си Зона 51 и бездиханното тяло на Че Лу.
Няколко отряда войници нахлуха в Куба и арестуваха всички, които не бяха евакуирани. Поставиха малки пакети с пластични експлозиви до всеки компютър и средство за свръзка. Докато червените индикатори на детонаторите приближаваха неумолимо пусковото си положение, войниците напуснаха изоставения комплекс.
Големият Ц-130 вече бе заел позиция за излитане върху дългата писта. Задната рампа се спусна плавно и опря в бетона. Четири облечени в бяло фигури изтърколиха по рампата една количка и я откараха при групата войници, които охраняваха Лиза Дънкан. Те натовариха Лиза на количката и я вързаха с колани. В товарния отсек ги очакваше пета облечена с бели дрехи фигура — висок мъж с причудливо побелели коси и пронизителни сини очи.
Когато върнаха количката на борда на самолета, мъжът се наведе над Дънкан и провери жизнените й показатели. Междувременно самолетът вече набираше скорост по пистата.
Малко след като самолетът излетя, започнаха първите експлозиви в Зона 51.
В Първи хангар лежеше тялото на Че Лу. От Дългия поход през 1934-та, през агонията на Втората световна война и последвалия комунистически режим, до кървавата баня със студентите на площада Тянанмън и радостта от откритията в Циан Лин — едно вълнуващо, изпълнено с приключения и несгоди пътешествие най-сетне бе приключило, по най-нелепия начин.
НАСТОЯЩЕТО
9.
Пърл Харбър
Роберта Локхарт носеше с гордост четирите нашивки на ръкава на синята си куртка, посочващи, че е капитан от Флота на САЩ. Израснала на улицата в самия център на Лос Анжелис, преминала през трудностите на Флотската академия и пренебрежителното отношение на колегите си, за да стигне до активна служба, тя се бе придържала през цялото време към две правила, на които я бе научила още майка й: върши си работата по-добре от другите и се отнасяй с уважение към всички.
В момента тя бе застанала зад друга чернокожа жена, поне с двайсет години по-млада от нея, назначена току-що в ОЗН при Тихоокеанския флот, командван от самата Локхарт. За Локхарт нямаше значение нито полът на новопристигналата, нито цветът на кожата й — единственото, което я интересуваше, бе да си върши добре работата.