— Чувам нещо, госпожо — докладва тя накрая.
Локхарт забеляза, че Маркин е свалил слушалките и я поглежда многозначително. Беше раздвоена.
— Какво според теб е това?
— Вода, под високо налягане — отвърна новата. Локхарт се намръщи, после отиде при Маркин.
— Какво чуваш?
— Нещо, което не бях чувал досега.
— Вода под налягане? — попита тя достатъчно високо, за да я чуе и новата.
Маркин кимна.
— Да.
— Госпожо — намеси се новата. — Чувала съм нещо такова в школата в Орландо.
— Да? — Локхарт и Маркин чакаха.
— Инструкторите ни пуснаха запис на някакъв нов прототип. Казаха ни, че руснаците разполагали с подводница, която се движела на реактивен принцип, като изпомпвала водата зад себе си. Този звук е подобен.
— Разстояние? — попита отново Локхарт.
— Сто шейсет и пет мили — докладва Маркин.
— Преди малко каза сто седемдесет и пет.
— А сега е сто и шейсет и пет… — поправи се той.
— Кое е това, което може да се движи толкова бързо под водата? — попита тя.
— Не е създадено от човешки ръце.
— Каква е скоростта на обекта?
— Почти осемдесет и седем възела.
— О, Господи! — прошепна Локхарт. — Какво казва сателитното наблюдение?
— И двете цели са засечени — обади се друг оператор.
— Докладвайте — нареди тя, след като операторът не добави нищо повече.
— Уф… госпожо, двете цели са с един и същи опознавателен код. „Спрингфийлд“. Но… „Спрингфийлд“ не може да се движи толкова бързо. И как са станали два?
Капитан Локхарт вдигна телефона за пряка връзка с главнокомандващия. Лицето й бе изопнато.
Зона 51
От около час Майк усещаше как чувствителността на тялото му се възвръща — процесът се движеше от краката нагоре. Вече няколко пъти бе правил неуспешни опити да си раздвижи краката. Той се пресегна, вкопчи се в ръба на масата и опита още веднъж. Успя да се надигне дотолкова, че да се подпре на масата.
Виеше му се свят, главата му пулсираше, тялото му бе отмаляло. Той огледа помещението. На стената висеше бележник и Майк се приближи към него. Прелисти го — вътре имаше различни медицински формуляри — резултати от провеждани изследвания и бележки, нанесени с почти неразбираем почерк. Отстрани бяха закачени и няколко рентгенови снимки. Търкот откъсна бележките и снимките и ги натика в един от страничните джобове на панталоните си.
Върна се при вратата, отвори я предпазливо и надникна. Нямаше никого, както и очакваше. Изтича по коридора и побутна вратата на хангара. Навън бе нощ, откъм пустинята подухваше хладен ветрец.
Луната току-що бе изгряла над Планината на конярите и видимостта бе отлична. Търкот забеляза, че вратите на Първи хангар зеят разтворени. Прекоси площадката и влезе в хангара. От скакалеца нямаше и следа. За миг изпита облекчение при мисълта, че другите вероятно са се измъкнали, после забеляза тъмен силует върху бетонния под. Тръгна към него с разтуптяно сърце. Когато се приближи, забеляза под тялото черна локва кръв.
Без да обръща внимание на кръвта, Търкот коленичи и преобърна трупа. Вдигна Че Лу на ръце, излезе от хангара и се запъти към пустинята.
Великденският остров
Сянката на Аспасия се надигна бавно и огледа пещерата на стража. Златистото сияние на пирамидата озаряваше и най-закътаните кътчета на подземната кухина. Шестима неподвижни морски пехотинци стояха на пост в близкия тунел. Той наведе глава и погледна новата си ръка. Сви пръсти, наблюдавайки как кожата се изпъва.
Засмя се и смехът му отекна в стените. Пресегна се и свали ка-огърлицата от шията си. Повече нямаше да му трябва. Край на веригата от прераждания. Вече беше безсмъртен и това тяло щеше да му принадлежи вечно. Граалът — морковът, който аирлианците бяха размахвали пред носовете на хората още от далечни времена, сега му принадлежеше изцяло.
Доближи се до стража, опря длан на стената и провери състоянието на военните си сили. Всичко се развиваше според плана. Имаше и потвърждение от неговия човек в Иран, че подготовката за превземането на втория кораб-майка е в пълен ход. Другата група още се придвижваше към Еверест.
Чудесно. Време беше да покаже на хората какви възможности имат. Той се приближи към масата, където бе струпана изоставената апаратура, и включи един компютър, който разполагаше с директна сателитна връзка с ООН.
Зона 51
Търкот взе асансьора за подземните бункери. Ризата му беше подгизнала от пот, ръцете му бяха покрити със засъхнал пясък. По крачолите му имаше тъмни кървави петна.