Дънкан понечи да стане, но той я спря вежливо с ръка.
— Почакай. Трябва да разбереш какво става, за да си дадеш сметка за реалното положение на нещата.
— Зная какво е реалното положение — възрази Дънкан.
— Така ли? — попита Гарлин. — Не знаеш дори коя си и откъде идваш. — Той се облегна на стола. — Имаш ли представа защо въобще аирлианците са пристигнали на нашата планета? Защо са воювали, защо още враждуват? Защо са изоставени на Земята?
— А вие знаете ли? — попита на свой ред Дънкан.
— Още не, но работим по въпроса. Сянката на Аспасия току-що е направил изявление пред ООН. Твърди, че аирлианците дошли тук, за да ни защитават от друга хищническа раса. Казва също, че Артад бил дезертьор.
— Това вярно ли е?
— Готова ли си да повярваш на Сянката на Аспасия?
— Не съвсем.
— За разлика от предишния „Меджик“, ние знаем доста повече. Смятаме, че текущото положение ни дава възможност да разберем по-добре аирлианците. Това ще ни позволи повече да действаме и по-малко да противодействаме.
— Как въобще се появихте? — попита Дънкан.
Гарлин погали бялата си коса, докато обмисляше отговора.
— Ще ми се да вникнеш в ситуацията. Иска ми се да ни съдействаш. До момента поведението ти бе лоялно към страната, на която служиш, затова се надяваме, че ще продължаваш да защитаваш общите ни интереси. След компрометирането на първия „Меджик-12“, който бе попаднал под влиянието на стража от Джемилтепек, беше задействан един план, замислен още преди четиридесет години. Открай време всеки от членовете на „Меджик“ е имал свой дубльор. Ние — той се чукна в гърдите — нямахме представа, че сме определени за тези постове след внимателен подбор на способностите ни и психологическите ни качества. За щастие подборът е бил извършен преди „Меджик“ да попадне във властта на стража-компютър и по тази причина изборът е паднал на хора, верни на принципите, въз основа на които е била създадена в началото тази организация.
— Всичко е станало според плана — продължи той. — Още по времето, когато „Меджик“ се разпадаше, едни от членовете му загинаха, а други бяха изправени пред съда, всеки от нас получи свръхсекретно съобщение, придружено от диск с подробна хронологична информация за досегашните събития и за откритите аирлиански артефакти. Липсваха само сведения за провала на първия „Меджик“ след откриването на стража в Джемилтепек и последващото му пренасяне в Дълси.
Дънкан слушаше мълчаливо.
— Събрахме се преди една седмица, в определеното време и на място, указано в диска — едно малко летище в покрайнините на Ню Орлиънс. Не след дълго се приземи един „Оспрей“ и задната рампа се спусна. В товарния отсек нямаше никого, а вратата към кабината беше заключена. Щом се качихме, самолетът излетя. Отправи се към Мексиканския залив. Летеше съвсем ниско над водата, за да избегне радарно проследяване. След известно време двигателите на самолета се извъртяха нагоре и той извърши вертикално кацане на една изоставена нефтена платформа на стотина мили навътре в морето. Рампата се спусна, слязохме и самолетът пак излетя. Никой не ни чакаше. Като следвахме инструкциите от дисковете, въведохме зададения код в ключалката на горната врата и влязохме в асансьора. Той се спусна чак до морското дъно, където имаше малко подводно селище. Новата Зона 51.
— И на каква дълбочина сме?
— Около сто метра.
— Имате ли връзка с външния свят?
— Обезопасена сателитна връзка през Агенцията за национална сигурност. Засега избягваме да я използваме. Искаме да определим правилния курс преди да започнем да действаме.
— Защо не се свързахте с хората от старата Зона 51?
Гарлин поклати глава.
— Ти все още не разбираш. — Той я посочи. — Ние не знаем коя си. Не знаем и на кого от старата Зона 51 можем да разчитаме. Започваме на чисто. Когато обаче получихме доклад от старата Зона за това, което се е случило с теб, решихме да действаме бързо.
— Решили сте да ме отвлечете — поправи го Дънкан. — Съвсем в стила на стария „Меджик“.
— Старият „Меджик“ защитаваше Америка близо петдесет години. Сега е наш ред. Решили сме да бъдем крайно предпазливи, за да не се компрометираме като предшествениците си. Може би ние сме последната надежда на човечеството.