— Но защо не правите нищо? Защо само се криете, докато ние се борехме с пришълците?
Гарлин я чукна по коляното.
— Защото чакахме теб. Ти си ключът. Сега ти си безсмъртна. Ако узнаем какво се е случило с теб, ще можем да спечелим цялата война, не само едно сражение.
Йерусалим, Израел
Никога досега свещеният град на целия християнски свят не бе ставал свидетел на подобно стълпотворение по улиците. Маршрутът бе обявен в новините още предишната вечер и хората започнаха да се струпват около мястото малко след това, а през нощта числеността им само растеше. Десетки хиляди пристигаха от околните селища веднага щом вестта достигаше до тях.
В действителност Йерусалим е съставен от няколко града, които доста се отличават един от друг. На северозапад са се заселили християните, докато в североизточния край има предимно мюсюлмани. В югозападния край са останките от храма, построен от Соломон, и Стената на плача, на хълма над която, по ирония на съдбата, е вдигната джамията „Ал Акса“.
Също като много други, Симон Шерев потегли към Йерусалим веднага щом чу новината. Присъствието му в Димона след изнасянето на атомното оръжие вече не беше задължително.
Когато тълпата, в която се намираше и Шерев, се приближи към Стената на плача, той забеляза, че на кръстовищата са разположени специални подразделения на отряда за борба с терористи. Вляво от стената имаше една каменна галерия, където бе изложен старозаветният кивот. Пред входа се бяха струпали телевизионни оператори, камерите им бяха насочени към ярко осветения кръг, в който стоеше Хашур Лакир. „Какъв глупак“ — помисли си ядно Шерев. Едно нещо беше да извади пред обществото кивота, съвсем друго, равняващо се на безумие — да го направи в сърцето на този вечно разделен и враждуващ град.
Зачуди се как ли ще обясни Лакур какво представлява кивотът. Дали наистина ще вземе да твърди, че това е същият онзи ковчег, който Мойсей е пренесъл през пустинята? В известен смисъл това беше вярно, но щеше ли той да признае, че става въпрос за аирлиански артефакт? Опасна игра, в още по-взривоопасно време. Шерев бе запознат с докладите от разузнаването за мобилизиращите се армии в няколко съседни арабски държави. Ами ако решаха, че е ударил часът за техния прословут джихад? А може би само щяха да се нахвърлят един върху други, като изгладнели чакали? Щеше ли да обедини кивотът израелския народ, или щеше да му донесе нови беди?
Кръгът журналисти около Лакур се разкъса и той тръгна към тясната врата на галерията. Поне стотина души го наблюдаваха от двете страни на уличката, милиони присъстваха на зрелището благодарение на телевизията. Наложи се охраната да се хване за ръце, за да задържи напора на тълпата. Шерев забеляза, че върху плочата над Стената на плача са разположени снайперисти. В далечината се чуваше равномерното бръмчене на вертолети.
Когато от вратата излязоха няколко равини, тълпата се смълча. Следваше ги човек, облечен в старинни ритуални одежди, вероятно същите, които бяха открили в подножието на Синай. Зад него вървяха четирима носачи, които крепяха върху дълги пръти покрития с бяло платно кивот.
Дори Шерев, който бе виждал кивота неведнъж, остана впечатлен от представлението. Може би Лакур имаше право. Той усещаше, че в тълпата се заражда някакво ново чувство — всички наблюдаваха със затаен дъх как носачите поставят кивота върху масата пред Стената на плача. След като го нагласиха, мъжете се отдръпнаха и към свещения обект се приближи свещеникът. Той вдигна бавно ръце и взе да реди молитвените слова.
Шерев се намръщи. Един от хеликоптерите се приближаваше, шумът му заглушаваше думите на свещеника и дразнеше смълчаната тълпа. Свещеникът се пресегна и бавно отмести платното.
Кивотът бе целият инкрустиран със злато. Върху извития му капак стърчаха две херувимоподобни фигурки, точни копия на Сфинкса. Шерев знаеше, че те са част от охранителна система, която обаче функционираше само когато Граалът бе вътре. Откакто Сянката на Аспасия бе отнесъл със себе си Светия Граал, рубинените очи на херувимите бяха угаснали.
Проклетият хеликоптер се спускаше все по-близо, сигурно вече беше над Храмовия хълм, доколкото Шерев можеше да прецени. Той вдигна глава. Иззад хълма се показа един вертолет „Кобра“ и прелетя ниско над горната плоча на стената. Носът му бе наведен надолу. Шерев видя съвсем ясно, че пилотът е изтеглил ръчката докрай към себе си и полага отчаяни усилия да вдигне носа. Миг след това вертолетът се заби фронтално в стената. Кивотът, свещеникът, равините — всичко бе обгърнато от огненото кълбо.