— Теломеразата — продължи Гарлин — не прилича на нито един от останалите ензими, които сме изучавали. Освен белтък тя съдържа един РНК-компонент, който служи като шаблон за синтезиране на теломерни копия и за възпроизводството на генетичния модел на приемника. Това предполага, че ензимът може да изпълнява ролята на посредник в процеса на еволюция от РНК до по-късната ДНК и белтъците.
— Може би затова едноклетъчните организми са почти безсмъртни — сети се Дънкан. — Защото разполагат с теломераза, с помощта на която попълват запасите си от ДНК, която иначе се губи всеки път, когато клетката извършва делене.
— Точно така — отвърна Гарлин. — По тази причина хората не са безсмъртни. Тъй като не разполагаме с теломераза, нашите теломери намаляват всеки път, когато клетката се дели. Сперматозоидите и яйцеклетките имат най-дългите теломери. Започваме да умираме в момента, когато сме заченати и клетките ни започват да се делят и размножават.
— Но защо?
— Това най-много е измъчвало учените. Защо едноклетъчният организъм притежава теломераза, а ние нямаме? Въпросът не е само в остаряването и смъртта, а и във възстановяването на клетъчните увреждания.
Дънкан неволно посегна към гърдите си, където я бе ударил куршумът на Яков. Нямаше и следа от рана, макар от изстрела да не бе изминал и ден.
— Теломерите поддържат активността на гена РАД9 — продължи Гарлин. — РАД9 спира растежа на клетките, чиято ДНК е била увредена, което предполага, че теломерите са част от клетъчната система за регистриране на увреждания.
— Значи ако можехме да произвеждаме ензима теломераза, щяхме да съхраним активността на нашите теломери, да защитаваме клетките си, когато се възпроизвеждат, и да бъдем безсмъртни?
— Не е толкова просто — въздъхна Гарлин. — Учените са направили доста опити да създадат безсмъртни клетки. За да активират теломеразата например, опитали да вкарат онкогени от маймунски вирус 40 в култивирани клетки. Много от клетките умрели, но някои оцелели и продължили да се делят с активна теломераза, която стабилизирала техните теломери.
— И каква е причината за различната реакция? — попита Дънкан.
— В оцелелите клетки имало анормални хромозоми, Проблемът, както вече ти казах, е, че единствените клетки при човека, в които учените открили теломераза, са раковите клетки. На практика по-голямата част от учените, работещи в тази област, се интересуват не от въпроса за безсмъртието, а от създаването на инхибитори, които да блокират теломеразата и да унищожат раковите клетки. Група учени от Колорадския университет обаче съумели да клонират гена, който активира теломеразата в човешките клетки. Това пробужда някои надежди — че бихме могли да създадем строго профилирани инхибитори, които ще атакуват раковата теломераза, но няма да разрушават здравите клетки, и също така да активираме теломеразата в здравите клетки с цел забавяне и спиране на остаряването и клетъчната дегенерация. Ние смятаме, че активирането на теломеразата е задължителен процес при всеки туморен растеж. Следствие от това е, че повечето ракови клетки са безсмъртни. За разлика от нормалните клетки, раковите могат да се делят до безкрайност в тъканна култура, стига да разполагат с достатъчно хранителни елементи. Нормалните клетки имат лимит от петдесет, плюс-минус десет деления, така нареченото „ограничение на Хейфлик“, преди да остареят и да преустановят деленето си. Смята се, че способността на раковите клетки да продължават да се делят се подсилва при активирането на теломеразата. Ето защо, ако бъде потисната теломеразата, теломерите в раковите клетки ще се скъсят и ще започнат да действат като спирачки върху раковия клетъчен растеж.
— А моята теломераза? — попита Дънкан.
— Тя е активирана.
— Имам ли рак?
— Не. — Гарлин се изправи. — Доколкото ни е известно, ти си безсмъртна. И не само това. Ти можеш да заменяш с невероятна скорост увредените клетки. Доказателство е раната от куршум в гърдите ти.
— Как става това?
— Граалът е променил нещо в теб. Известен ни е само крайният резултат — твоите клетки произвеждат активно теломераза. Не знаем обаче как го е постигнал Граалът. — Той стана и тръгна към вратата. — Но скоро ще открием и това.
Циан Лин
Следван от половин дузина помощници, Артад вървеше из главната подземна кухина на Циан Лин и разглеждаше различните контейнери. Генераторът на силовото поле — въртящ се цилиндър с дължина петнайсетина метра — издаваше тихо бръмчене, което означаваше, че продължава да функционира. Артад спря пред един от контейнерите вдясно от генератора и постави шестопръстата си ръка върху командното табло. Една от стените на контейнера се отмести встрани. Вътре имаше умалена версия на щитовия генератор, висока около три метра, положена върху рама от черен метал, снабдена с колела.