Спотаени в гората на един невисок хълм над залива, няколко командоси от Специалните части и „тюлените“ следяха събитията на острова и предаваха сведенията си до отдалечаващия се флот и Щатите. Скоро обаче емисиите им бяха засечени от вражеските сили и из острова бяха разпратени отреди от „вербувани“ морски пехотинци, за да издирват диверсионните групи.
В самия залив нановирусите се натъкнаха само на един кораб, и то потопен. Независимо от това те започнаха работа върху него — конструираха наномашини, които да го извадят и да го поправят.
Катманду, Непал
Късно през нощта изтребителят Ф-14, на борда на който се намираха Макгро и Оливети, кацна на международното летище Трибуван. Междувременно следите от хирургическа намеса на нановирусите бяха изчезнали и телата им се бяха адаптирали към промените. Щом изтребителят спря в края на пистата, към него се приближи пикап със запалени фарове. Макгро реагира пръв и извади от раницата си автомата. Пикапът спря до самолета и от кабината слезе мъж и извика нещо на непалски, очевидно разгневен от неочакваното среднощно приземяване. Макгро го застреля в главата.
Двамата „тюлени“ свалиха багажа си от самолета и го метнаха в каросерията на пикапа. В късния час летището изглеждаше съвсем замряло. Макгро седна зад волана, изключи фаровете и си сложи прибора за нощно виждане. Оливети последва примера му.
Макгро огледа района на летището и скоро откри онова, което търсеше: два хеликоптера близо до хангара. Подкара към тях. Единият бе стар руски товарен модел Ми-17, вторият — модерен френски „Еркюл“ АС350Б.
Двамата слязоха от камиона и натовариха багажа на френския вертолет. Макгро се върна при хангара и разби с един удар вратата. В едно тясно кабинетче в дъното намери списък с имена и телефонни номера. Прокара пръст надолу по списъка, докато не откри непалската дума за „пилот“.
Набра номера и когато отсреща се чу сънен глас, повтори няколко пъти „летище“, после затвори.
След двайсет минути по шосето се зададоха светлини. Някаква кола спря пред хангара, чу се хлопване на врата и един гневен глас попита нещо на непалски. Оливети изскочи от мрака и накара новодошлия да млъкне по най-бързия и ефективен начин — като го удари с приклада на автомата в зъбите.
Пилотът се строполи на колене, притиснал с ръце кървящата си уста. Оливети опря дулото на автомата в слепоочието му. Макгро коленичи до пилота, простря една карта на земята и я освети с фенерчето си.
— Сагамарта — обяви той и посочи мястото на картата.
Мъжът го погледна объркано.
— Сагамарта — повтори Макгро, после посочи себе си, Оливети, хеликоптера и накрая пилота. След това махна на североизток.
Пилотът понечи да поклати глава, но замря, когато Оливети притисна дулото в слепоочието му. Той каза нещо на непалски, почака за отговор, но като разбра, че двамата не разбират езика му, посочи хеликоптера и даде знак, че трябва да вземе нещо.
Макгро кимна на Оливети да позволи на мъжа да се изправи. Последваха го до хеликоптера, откъдето пилотът извади един справочник. Мъжът прелисти справочника, стигна до търсената страница и я тикна под носа на Макгро. Там бе указана височината от 6100 метра.
След това пилотът прокара пръст по картата и стигна до точката, която бе посочил Макгро. „Сагамарта“, повтори той и чукна с пръст обозначението 8848 метра. След това размаха ръка над главата си.
Лицето на Макгро остана непроницаемо. Той плъзна пръст по пътя, който тръгваше на изток от Катманду, после изви на север, пресече границата с Тибет, описа полукръг и отново го придвижи на изток. Накрая опря нокът до северната страна на Еверест.
Пилотът се намръщи, понечи да каже нещо, но си спомни в какво положение се намира и млъкна. Макгро посочи хеликоптера и вдигна палец към небето. За допълнителна настойчивост Оливети сръга пилота с дулото в ребрата. Пилотът изруга, но се подчини, покатери се на седалката и започна да се връзва с коланите. Двамата „тюлени“ го последваха и затвориха вратата.
Двигателят на вертолета изрева.
Петанг Рингмо, Тибет
Леден вятър духаше от юг на откритата каменна веранда, която гледаше към казармите. Тук винаги беше много студено, а въздухът бе разреден заради голямата надморска височина. Казармите бяха построени в горния край на малкото селце Петанг Рингмо, чиито жители не надхвърляха стотина души. До селцето водеше каменист път, проходим единствено за джипове, и то при сухо време.
След векове на независимо управление през 1950 година Тибет бе окупиран от комунистически Китай. Девет години цареше несигурен мир, докато Далай Лама се опитваше да управлява страната в сътрудничество с нашествениците. Всичко това се промени през 1959, когато в Тибет избухна всенародно въстание. Десетки хиляди тибетци, между които самият Далай Лама, бяха принудени да избягат и да потърсят политическо убежище в съседна Индия.