Мексиканският залив
Гарлин отвори вратата и даде знак на Лиза Дънкан да влезе. Само преди няколко минути я бе извел от лабораторията и я бе превел по коридора. Не срещнаха никого по пътя. Сякаш двамата бяха единствените обитатели на новата Зона 51. Стаята, в която я премести, гъмжеше от сложна апаратура. Само на празното място в центъра бе поставена метална носилка на колела, покрита с бял чаршаф.
— Седни. — Гарлин й посочи носилката.
Дънкан приседна на крайчеца, а Гарлин отиде да си измие ръцете. Когато се върна, носеше игла и спринцовка.
— Това за какво е? — попита тя.
— Ще направим едновременно няколко неща и ще сравним резултатите — отвърна той. — Освен магнитно-ядрен резонанс в стаята има и скенер. — Докато говореше, той намери с опитни движения една вена на ръката й. — Магнитно-ядреният резонанс ще ни покаже не само напречни срезове на тялото ти, но ще даде информация за биохимичните процеси в него. Разтворът, който ти вкарвам, маркира теломеразата. — Той натисна буталото на спринцовката. — Имаш ли представа как функционира магнитно-ядреният резонанс?
Дънкан поклати глава.
— Има три стадия. Първо те поставяме тук. — Той посочи по-големия апарат. — Това е цилиндричен магнит, който създава постоянно магнитно поле, трийсет хиляди пъти по-силно от магнитното поле на Земята. След това тялото се стимулира с радиовълни, за да се промени ориентацията на твоите протони. Тогава изключваме радио-вълните и апаратът „прослушва“ тялото ти, улавяйки електромагнитните вълни, които то излъчва на определени честоти.
— И какво се надявате да откриете? — попита Дънкан. Никак не я блазнеше мисълта, че трябва да премине през тъмния тунел на апарата.
— Как тялото ти възкръсва за живот — обясни Гарлин.
— Какво… — подскочи Дънкан, но в същия миг Гарлин извади пистолет и стреля в нея почти от упор. Куршумът я удари в гърдите, разтроши ребрата, премина през сърцето и се заби в металната рамка отзад. Силата му просна Дънкан върху количката и тя се сгърчи и замря. Гарлин включи апарата, нагласи я да легне и забута количката към тунела.
Тренировъчният полигон за специални операции „Джеймс Роуи“
Търкот вдигна глава от масата и погледна към вратите на хангара. Беше наострил слух.
— Един от… — продължи Кинсейд, но Търкот му даде знак да замълчи.
След малко поклати глава.
— Стори ми се, че чух нещо. Или… по-скоро почувствах нещо. Какво искаше да кажеш? — подкани отново Кинсейд.
— Един от координатите, оставени ни от професор Нейбингър, е планината Арарат — довърши Кинсейд. Държеше бележника на Че Лу.
Групата им се бе събрала в един от хангарите до пистата. Освен скакалеца вътре имаше и два фургона, на покрива на които бяха монтирани цял куп антени. Присъстваше и полковник Микел, за да координира действията им с „Делта Форс“.
— Ето тук — посочи Кинсейд на картата.
— Ахорското дефиле — прочете Яков ситните букви. — Доста е високо.
— Поне с четири хиляди метра е по-ниско от мястото, където отивам аз — отбеляза Търкот.
— Искам да попитам нещо — рече Яков.
— Да? — погледна го Търкот.
— Ако този кораб-майка е скрит като предишния в пещера, как ще го открия?
Търкот се обърна към Куин.
— Как са влезли в тукашния хангар на кораба-майка? И как въобще са го открили?
— В началото на Втората световна война — отвърна Куин — един изследователски екип се натъкнал на магнитна аномалия в района на Планината на конярите. След като прокопали тунел, попаднали в кухината с кораба-майка.
— Сигурен ли си в това? — попита Търкот.
— Не — повдигна рамене Куин. — Но такава е официалната версия. Кой може да знае каква е истината?
— Едва ли ще имам възможност да копая тунели в Арарат — отбеляза Яков. — Как ще вляза в пещерата?
— Можеш да използваш експлозиви — каза Търкот. — Прокопаване на тунел чрез насочени взривове.
— И това ако е план… — Яков махна с ръка.
— Най-добрият възможен при тези условия.
— Ще видим — завъртя глава Яков.
— Освен това… — Търкот направи пауза.
— Да? — попита Яков.
— Най-вероятно ще има и други търсачи на Ноевия ковчег. Може би те ще знаят как се влиза вътре.
Яков кимна. Знаеше за кого говори Търкот.
Майк се обърна към Кинсейд.
— Че Лу откри ли някакви координати на Еверест?
— Не, доколкото ми е известно. Нищо, което да е в района.
— Екскалибур — намеси се Муалама — е бил отнесен на Еверест от група Наблюдатели под ръководството на Мирдин, или Мерлин. Съмнявам се Нейбингър да открие координатите сред бележките на старорунически.