— Откъде знаеш? — попита го Търкот.
Муалама вдигна ръкописа на Бъртън.
— Пише го вътре.
— Хубаво е, че ни го казваш — кимна Търкот.
— Нали ти поиска да преведа ръкописа?
Търкот не беше склонен да вярва на всяка дума на чернокожия професор. Никой освен него не разбираше акадския, на който бе написан ръкописът. Информацията за местонахождението на базата на Мисията под Синай се бе оказала вярна, но понякога Търкот се питаше дали Муалама не спестява част от сведенията.
— Какво пише Бъртън за Екскалибур? — попита той.
— Според наученото от него на Авалон — отвърна Муалама — Мерлин се появил там след смъртта на Артур и взел Екскалибур от Брин, Наблюдателя от Авалон. Останалите Наблюдатели не знаели къде го е отнесъл, но по-късно от други източници Бъртън стигнал до извода, че мечът е някъде в южна Азия. Отвъд пределите на достъпния по онова време свят. Когато Бъртън пристигнал в Индия, той се присъединил към една картографска експедиция, която изучавала подножията на Хималаите. Както правел често и преди, той се преоблякъл и се смесил с местните жители, за да научи легендите и поверията им. Тогава чул разказ за някакъв вълшебен меч, който дошъл от Запада преди много години и бил отнесен от страховит магьосник високо в планината, на покрива на света.
— Не бих го нарекъл съвсем точно местоположение — промърмори Търкот. — Еверест е доста голяма планина.
— Целта е била да бъде скрит там, където никой не може да стигне — обясни Муалама.
— Еверест не е недостъпен — отбеляза Търкот.
— Но едва от петдесет години — отвърна Муалама. — Ако се съди по записките на Бъртън, мечът не е на самия връх, а близо до него, на едно място, до което се стига трудно. Място, което тръгналите за върха алпинисти биха подминали.
— Щом Бъртън е знаел къде е скрит — попита озадачено Търкот, — как не са го узнали Артад и Сянката на Аспасия? А може би го знаят?
Муалама вдигна рамене.
— Предполагам, че знаят. Те разполагат със същите източници на информация.
— В такъв случай защо не са го взели досега? — попита Търкот.
— Това би означавало да нарушат примирието — рече Муалама.
— Че те са го нарушавали десетки пъти — възрази Търкот.
— Не зная. — Муалама вдигна ръце.
— Може би — намеси се Яков — активирането на Главния страж би имало ефект, сходен на този при включването на междузвездния двигател на кораба-майка? Да привлече вниманието на враговете на аирлианците — гъмжилото?
— Откъде знаеш това? — попита Търкот.
— Не съм казал, че го зная — отвърна Яков. — Но макар и двете страни да са нарушавали примирието, нито една от тях не се е опитвала да стартира двигателите на кораба-майка. Дали в примирието не съществуват клаузи, които страните да спазват стриктно?
— Всичко това са само предположения — въздъхна Търкот. — Да не забравяме, че Екскалибур е бил използван по времето на Мерлин и Артур. Не ми харесва идеята да се катеря към Еверест в търсене на меч, който може въобще да не е там. Дано получим от Кели информация за точното му местоположение.
— Кхм — покашля се полковник Микел.
— Да? — погледна го Търкот.
— Майк, питам се, имаш ли представа какво е да качваш Еверест?
— Ами, това е планина — отвърна Търкот.
— Не — поклати глава Микел. — Това е Планината. Двама от хората ми бяха там на експедиция миналата година. Пратих най-добрите си катерачи. Не можеш да идеш просто така. Трябва да се аклиматизираш продължително време, инак ще умреш.
— Няма нужда да се аклиматизирам — възрази Търкот. — Ще ида със скакалеца. Ще ми отнеме само няколко минути.
— Все пак трябва да си подготвен за най-лошото. Когато пратих хората си, имах нещо наум. Като например възможността да ни възложат някоя задача на екстремна височина.
— Е, и? — попита нетърпеливо Търкот. На пистата отвън кацна самолет. Ако се съдеше по шума на двигателите, беше Ц-130 — транспортът на Яков за Турция.
— Веднага щом чух, че смяташ да ходиш там — продължи спокойно Микел, — се свързах с хората си. Всеки момент ще пристигне хеликоптер с един от моите алпинисти и комплект височинна екипировка. Проблемът е с кислорода, Майк. В мига, когато се озовеш над осем хиляди метра, попадаш в мъртва зона. Тялото ти започва да умира. Ще разполагаш с едва една трета от кислорода, с който си свикнал на морското равнище.
— Чувал съм, че някои алпинисти се катерят без кислородни маски — посочи Търкот.
— Така е — съгласи се Микел. — Около шейсет на брой. Има още толкова, които са опитали и са загинали. Готов ли си да рискуваш?
— Предполагам, че твоят човек се е погрижил да вземе кислородни бутилки.