— Дори сред тези, които са използвали кислород, смъртността е много висока. При това те отделят месеци за аклиматизация преди да поемат към върха.
— Все пак ще има ли кислород в тази височинна екипировка? — не се предаваше Търкот.
— Майк, не само недостигът на кислород крие опасности. Можеш да получиш белодробен или мозъчен оток, измръзване…
— Зная — прекъсна го Майк. — Но трябва да отида. Каквото и да има в този комплект, все ще ми свърши работа.
— Не съм сигурен, Майк. Никой от нас не е очаквал да се случи нещо подобно. Освен ако…
— Освен ако няма друга възможност — прекъсна го Търкот.
— Така е.
— Та какво друго сте сложили освен кислородните бутилки? — повтори Търкот, макар да не държеше да чуе отговора.
— Банки с кръв. Лекарства. Експериментални медикаменти, които досега не са били изпробвани.
— Аха.
— Човекът, който ще пратя с теб — продължи Микел, — е не само добър катерач, но и медик. Той ще ти помага.
— Надявам се — въздъхна Търкот. — Някой да има да каже нещо преди да се разделим?
— Аз ще прегледам внимателно архивите от Москва — обеща Куин.
— Ако намериш нещо интересно, прати го на Яков и на мен — нареди Търкот.
— Разбрано.
На вратата се показа един войник.
— Кой ще пътува за Турция?
— Ще те изпратя до самолета — рече Търкот на Яков и преди да излезе се обърна към Муалама. — Погрижи се да натоварят екипировката на скакалеца.
Самолетът ги очакваше в края на пистата. Когато наближиха, Търкот спря в подножието на спуснатата рампа. Вътре вече се бяха настанили двайсет командоси от „Делта Форс“ с пълно бойно снаряжение. Търкот не им завиждаше за дългия полет до Турция. Хората на полковник Микел бяха организирали няколко зареждания в движение.
— Успех — рече Търкот и стисна ръката на Яков.
— И на теб — отвърна Яков.
— Ще се срещнем в Турция — подметна Търкот.
— Ще те чакам там — обеща Яков, обърна се и изтича нагоре по вдигащата се платформа. Търкот се отдалечи, а самолетът вече рулираше по пистата. Скоро профуча край него, издигна се над дърветата и излетя на изток.
Малко след това на летището кацна един „Блекхок“. Отвътре изскочиха няколко командоси, натоварени с раници. Муалама им даде знак да отнесат екипировката на борда на скакалеца.
Когато Търкот влезе в хангара, там го очакваха полковник Микел и един висок мъж с прошарена коса.
— Майк, това е Джим Морис.
— Готов ли сте да тръгваме? — попита го направо Майк.
— Да, сър.
Търкот се обърна към Муалама.
— Ти готов ли си?
Африканецът кимна.
— Да вървим тогава.
НАСТОЯЩЕТО
12.
Тайван
Първата вълна десантни подразделения наближаваше острова. Тек Чонг чакаше търпеливо в разположения в бункер на осемстотин метра от морето команден пост. Забеляза златистия дракон, който се носеше на четири мили от брега, но също като другарите си, не знаеше как да си го обясни.
След като се отърсиха от първоначалния шок, тайванските части откриха масиран огън срещу приближаващите десантни съдове, но без никакъв ефект — за техен ужас невидимият щит, осигурен от преносимия генератор на борда на Чи Ю, отблъскваше куршумите и снарядите им. Огневото превъзходство, на което бяха разчитали тайванските офицери при отбраната на брега, бе неутрализирано напълно. Първите съдове стигнаха брега, спуснаха предните си платформи и войниците наскачаха и заеха позиция под преместващата се защита на силовото поле.
Макар да виждаше, че снарядите не преминават през щита, Тек Чонг нареди да не спират стрелбата. Грохотът бе невъобразим, димът се стелеше над отбранителните позиции, ала нито един китайски войник не беше засегнат.
Докато Тек Чонг се чудеше какво да предприеме, пред погледите на смаяните му подчинени китайците спокойно разтоварваха артилерия, бронирани машини и боеприпаси и изграждаха защитни съоръжения. Най-трудната и опасна част на десанта — осигуряването на предмостие, бе постигната без загубата на нито един човек.
С видима неохота Тек Чонг нареди на частите си да прекратят огъня, за да пестят амуниции. Ала отчаянието му изчезна в мига, когато китайската артилерия откри огън. Осъзнал, че полето е изключено, той изтича при радиостанцията и нареди на бреговата артилерия да отвърне с мощен залп. Китайската артилерия успя да изстреля десет поредни залпа преди тайванската да се окопити. Ала още след втория залп на неговите сили щитът отново се спусна и обезсмисли стрелбата. Всичко това се повтори след пет минути и Тек Чонг бе принуден да признае пред себе си, че войските му губят инициатива, тъй като само противникът знаеше кога ще бъде премахнат разделящият ги щит.