Рязка болка разкъса стомаха и червата му, сякаш някой го бе пронизал с нож. Той се строполи на колене и се преви. Все още чуваше далечното бръмчене на хеликоптерите.
Пак повърна и от напъна пикочният му мехур се изпразни, последван от червата. Претърколи се на една страна, опита отново да си поеме дъх, но диафрагмата му беше парализирана. Президентът умря от задушаване, каквато бе съдбата и на милиони жители на неговия град.
Въздушното пространство над Африка
— Какво имаш? — попита Търкот по радиото. Летяха над Африка. Майк управляваше скакалеца с една ръка, в другата Морис бе поставил система и го наливаше с обогатена на кислород прясна кръв. До него на същата процедура бе подложен и Муалама.
— Севернокорейците са обстрелвали Сеул с нервнопаралитичен газ — докладва Куин. — Говори се за стотици хиляди, дори милиони избити.
Търкот вече различаваше очертанията на Синайския полуостров пред тях.
— Сеул е само началото. Артад и Сянката на Аспасия няма да пожалят никого по пътя към поставените си цели. За тях човечеството не означава нищо.
— Защо си толкова сигурен? — попита Муалама.
— Ти не вярваш ли? — отвърна с въпрос Майк.
Муалама повдигна рамене.
— Щом според теб не означаваме нищо за тях, защо не са ни унищожили по-рано?
— Мисля, че са се опитвали — отвърна Търкот.
Муалама поклати глава.
— Не. Чрез войните и Черната смърт те само контролират равновесието на силите. Във всеки един момент от нашата история са имали възможност да ни изтрият от лицето на Земята, както се опита неотдавна Мисията с помощта на чумата. Но не са го направили.
Търкот обмисли думите му и каза:
— Значи по някакъв начин сме ценни за тях.
— За Аспасия и Артад. Но не и за Сянката.
— И с какво сме толкова ценни?
Муалама повдигна рамене.
— Това е част от голямата истина, която ни предстои да открием. — Муалама разпери яките си ръце. — Нашата планета не е цялата вселена.
Планината Арарат, Турция
Когато стигнаха устието на Ахорското дефиле, генерал Кашир разполагаше само с четирийсет души. Според картата и координатите, които му бяха изпратили, до целта оставаха още четири мили. Теренът ставаше все по-стръмен, машините вече не бяха в състояние да се справят и той нареди на хората си да се спешат.
Щеше да е много по-добре, ако разполагаха с хеликоптери. Беше изгубил шейсет процента от силите си, за да стигне дотук, но нямаше никакво намерение да спира. Над тях постоянно кръжаха турски изтребители, но неизвестно защо засега се въздържаха от нови удари. Може би очакваха да пристигнат наземни сили.
Генералът сам поведе хората си през дефилето.
Кашгар
Китайските военни не можеха да се похвалят с ефективност, когато ставаше въпрос за бойни операции, особено толкова далеч от столицата, на фронт, който не беше обърнат нито срещу Русия, нито срещу Тайван или Корея, а срещу няколко бивши съветски републики, разкъсвани от религиозни междуособици.
Доста време след като бе изпратено запитването, самолетите, предназначени да откарат очакващия ги отряд десантници, най-сетне се приземиха на летището. Изгубени бяха още безценни минути, докато самолетите се презаредят.
Най-сетне, дни след като заповедта на Артад бе предадена от Пекин в Кашгар, четирите самолета бяха напълно готови. Забавянето нямаше особено значение, тъй като все още не бяха пристигнали емисарите, които десантниците трябваше да придружават.
Докато чакаха началото на операцията, китайските войници се държаха като всички останали войници по света — разхождаха се край летището, спяха или проверяваха екипировката и парашутите си. Маршрутът на предстоящия полет бе доста сложен — щяха да прелетят над няколко страни, между които Узбекистан, Туркменистан и после — след като прекосяха Каспийско море — Турция.
Привечер на летището кацна един военнотранспортен самолет и задната рампа бавно се спусна. Отвътре слязоха половин дузина същества, които веднага привлякоха вниманието на всички, тъй като очевидно не бяха човеци. Всеки от тях бе облечен от главата до петите с черна броня, с подсилени съчленения. Шлемовете им бяха снабдени с черни, непрозрачни лицеви стъкла.
Шестимата кортади, всеки въоръжен с лъщяща сабя, затъкната в пояса, и дълго копие, минаха покрай застиналите от почуда войници и се приближиха към един от очакващите ги самолети. Контрастът между свръхмодерните брони и древните оръжия бе поразителен. Офицерите се сепнаха и взеха да подвикват на войниците да се качват.
Само след десетина минути четирите самолета се вдигнаха от летището и се отправиха към Турция и Арарат.