— Кой е най-добрият път към него?
Морис вдигна глава.
— Ще следваме западния склон. По него ще доближим върха.
Южна Корея
Командващият Осма армия генерал Кармоди чуваше хрипливото си дишане в противогаза. След като се поуспокои малко, той смъкна чифт слушалки от стената на вертолета и си ги сложи.
Бяха включени на честотата на неговата войскова част и той чуваше ясно гласовете на подчинените си офицери. Едни съобщаваха за пораженията в Сеул, други настояваха спешно да получат подкрепления. Севернокорейците и китайците бяха използвали на много места химични и нервнопаралитични газове и макар американците и южнокорейците да бяха подготвени за такъв род атаки, тази бе снижила значително защитните им способности.
Ожесточени сражения се водеха по поречието на река Хан и в дефилетата на Таебакската планинска верига — основният коридор, свързващ северните и южните части на страната, използван още по време на монголското нашествие. В сраженията участваха осемнадесет южнокорейски дивизии, заедно с Втора американска пехотна дивизия. Боеве се водеха почти по цялото протежение на дългата 151 мили граница.
Малко по-късно на връзка излезе командващият артилерийския дивизион към втора пехотна дивизия. Неколкостотин, дори няколко хиляди севернокорейски войници се бяха появили зад линиите на неговите батареи, докладва той развълнувано.
Кармоди веднага схвана какво се е случило. През последните двайсет години бяха открити над десет тунела, прокопавани под границата откъм севернокорейската страна. Сигурно имаше и други, които така и не бяха намерили.
— Алфа Четири — нареди незабавно Кармоди с променен заради противогаза глас.
Пилотът изви глава и го погледна. Лицето му оставаше скрито от маската.
— Сър?
— Алфа Четири. Веднага.
— Слушам, сър.
Хеликоптерът рязко смени посоката, другите три го последваха. Кармоди си даваше сметка, че не разполага нито с резервни части, нито с достатъчно хеликоптери, за да направи онова, което трябваше да се направи. Докато вертолетът се носеше към указаната цел, той включи компютъра и поиска карта с тактическата обстановка от щаба на Осма армия.
Първите изображения пристигнаха направо от шпионския спътник КХ-14. Кармоди не беше очаквал да се озове в толкова тежко положение, при това лишен от поддържката на Седми американски флот. Възможностите да пресече нахлуването на вражески части зад линията на неговите главни сили бяха ограничени.
Еверест
Перките едва намираха опора в разредения въздух, двигателят също се задъхваше от недостига на кислород. Под тях се простираше глетчерът Ронгбук, ледена пустош, сред която стърчаха назъбени скали. Точно отпред Еверест закриваше целия хоризонт.
Никой от двамата „тюлени“ не погледна надолу, докато хеликоптерът пресичаше над ронгбукския базов лагер, където отсядаха за аклиматизация повечето от алпинистите, възнамеряващи да изкатерят Еверест откъм северната му страна. В момента лагерът пустееше, сезонът за щурмуване на върха току-що бе отминал.
Пилотът извика нещо на родния си език. Не го разбраха, ала страхът в гласа му бе съвсем осезаем. За миг двигателите заглъхнаха, знак, че вертолетът не може да се издига повече. Бяха само на петдесет метра от глетчера.
Оливети посочи напред и същевременно заби дулото на автомата в ребрата на непалеца. Според информацията, с която ги бе снабдил стражът, разстоянието от ронгбукския лагер през глетчера до предния базов лагер се изминаваше за около три дни. Всеки спечелен от хеликоптера метър означаваше спестено време за катерене.
Вдясно от тях изникна Кумбуце, отляво стърчеше връх Бей. Двете планини обхващаха в рамка северната страна на Еверест, която бе скрита зад облаци и сняг. Макгро извади картата и започна да се ориентира по терена. Върху нея бе нарисувана тънка червена линия — маршрутът, който трябваше да следват. Той се наведе напред — между Оливети и пилота — и посочи надясно. Пилотът изви натам. Сега Еверест остана вляво и високо над тях.
Двигателите отново се закашляха, дори за миг угаснаха и уплашеният пилот ги запали отново. Макгро посочи надолу, където сред назъбените скали се виждаше относително равна заснежена площадка. Пилотът кимна почти с благодарност и веднага започна да се снижава. Малко след това почти се блъснаха в земята, машината се заклати и замря. Двигателите угаснаха; възцари се тишина, в която се чуваше само свистенето на вятъра.