— Омръзнаха ми вашите изследвания.
— Не ни интересува какво ти е омръзнало — отвърна Гарлин. — Защото не сме приключили.
— Все казваш ние, а виждам само теб.
— Защото не ти вярваме — обясни лаконично Гарлин.
— Майната ти!
— Не искаш ли да ти кажа какво открихме?
— Едва ли е нещо съществено, след като спомените ми са си същите.
Гарлин поклати глава.
— Напротив. Фактът, че не успяхме да неутрализираме промените в мозъка ти с тази машина, говори, че не си била подлагана на нейното въздействие. При теб явно са използвали някакъв по-усъвършенстван и по-мощен метод.
Дънкан мълчеше, скръстила ръце на гърдите си. Усещаше, че неволно се напряга.
— Смятаме обаче, че вече знаем коя е тази машина.
— И тя е? — не издържа Лиза.
— Старозаветният кивот.
Дънкан си спомни короната, стърчащите от нея кабели и видението, на което бе станала свидетел, докато бе свързана с Черния сфинкс.
Гарлин кимна, сякаш бе прочел мислите й.
— Видението, което си получила, не е дошло от кивота. Според нас то се е освободило от потиснатите ти спомени.
— Не виждам никакъв смисъл — рече Дънкан. — Не съм била на борда на кораба-майка. Откъде тогава ще имам подобни спомени?
— Добър въпрос — кимна Гарлин. — Надявам се скоро да открием и неговия отговор.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Като донесем кивота тук.
Тренировъчен лагер за специални операции „Полковник Джеймс Роуи“
С помощта на кодовете на „Делта Форс“ Лари Кинсейд бе проникнал в секретната, военна част на интернет, за да получи изображенията, от които се нуждаеше. Колоната от механични роботи, която кръстосваше между Сидония и Монс Олимпус, надминаваше всякакви граници на въображанието. Първите роботи, които носеха черния материал, вече бяха стигнали само на километър от върха на угасналия вулкан.
Докато полагаха и подреждаха материала под формата на решетка, Кинсейд забеляза група роботи в самия център на площадката — те продължаваха да разкопават склона на планината. Изкопни работи и решетка — всичко това му напомняше за нещо, но Кинсейд още не можеше да си спомни за какво. Имаше странното усещане, че го е виждал и преди, но къде? И как би могъл, след като ставаше въпрос за строителна дейност, извършвана от извънземни на друга планета?
Циан Лин, Китай
Артад наблюдаваше същата картина от Марс — китайците я бяха изтеглили от прокламирания за свръхобезопасен американски военен интернет с помощта на специална програма. Той също бе виждал тази картина и преди, но за разлика от Кинсейд знаеше точно кога и къде. Въпреки това беше учуден. Беше накарал стража да изчисли колко време остава да завършването на строежа. Отговорът донякъде го успокои — повече от достатъчно да успеят силите му да приключат със завладяването или унищожаването на човешката раса и Сянката на Аспасия.
Но все пак оставаше един въпрос — защо аирлианците от Марс бяха започнали този строеж? Това бяха все помощници на Аспасия. Но нали Аспасия бе мъртъв? Дали не се бяха съюзили със Сянката му? Или действаха по своя воля?
Възможности.
Артад състави съобщение до аирлианците от Сидония и го прати чрез стража.
Димона
— За да открием коя е доктор Дънкан, са ни нужни старозаветният кивот и ритуалните одежди.
Шерев се загледа в микрофона, докато обмисляше молбата, която току-що бе получил. Някакъв непознат — нарече се Гарлин — твърдеше, че представлява новата Зона 51. Беше обяснил на Шерев какви са подозренията им относно Дънкан, чието тяло Шерев бе видял, след като израелските командоси бяха щурмували базата на Мисията под Синай. Спомняше си и храброто поведение на Търкот и приятеля му Яков.
— Значи Граалът наистина върши онова, което се твърди? — попита той.
— Да.
— И й върна живота?
— Да.
— Къде е сега майор Търкот? — попита Шерев.
— Катери Еверест — отвърна Гарлин.
— А Яков?
— На Арарат.
Шерев се намръщи.
— Какво търси на Арарат?
— Това сега няма значение. По-важното е да узнаем коя е Лиза Дънкан.
— Защо?
— Защото тя предизвика разпадането на „Меджик“, с което всъщност започна всичко това.
Шерев се облегна във фотьойла и сплете пръсти.
— Аз пък мислех, че всичко започна, когато стражът от Джемилтепек взе под контрол „Меджик“.