Мъжът протегна ръка и Кашир му подаде писмото и бележката.
Така и не видя кюрда, който се бе промъкнал зад него. Усети само допира на хладното острие до гърлото си и бликването на топлата кръв.
Какел изтри кинжала в дрехите на генерала и го прибра в канията.
— Какво е това? — попита той Яков.
— Необходимо ли беше? — попита Яков.
— Вие избихте другите, докато спяха — отвърна Какел. — Нима аз извърших нещо по-лошо? Те са иранци. Те убиват сънародниците ми без колебание.
Яков реши, че въпросът е приключен, захапа със зъби малкото фенерче и го насочи към бележката.
— Това са инструкции как се стига до пещерата.
— Я да погледна. — Какел надникна, после изруга. — Някой знае за задната врата!
— Има и още — каза Яков. — Как се влиза в кораба-майка. Чудесно, малко се безпокоях за това. Сега е ред на теб да изпълниш твоята част от сделката. — Той даде знак на командосите. — Да вървим.
Районът на Мидуей
Адмирал Кензи бе наредил на всички кораби да си изключат радарите, които лесно можеха да бъдат засечени по промяната на електромагнитната активност. За да не бъдат напълно слепи, той остави един шпионски самолет Е-2 „Хокай“ да кръжи на двеста мили югозападно — посоката, от която очакваше да се приближи Плененият флот. Самолетът Е-2 разполагаше с три средства за засичане на обекти — обикновен радар, инфрачервен радар и пасивна система. За защита на шпионския самолет бяха вдигнати два Ф-14.
В момента шпионският самолет описваше осморки на двеста мили югоизточно от флота. Намираше се на височина трийсет хиляди фута, а изтребителите летяха на десет хиляди фута над него. Радарният обхват на Е-2 бе достатъчен, за да се наблюдава океанската повърхност чак до бреговете на Хавай.
Екипажът на Е-2 засече приближаването на вражеските самолети почти едновременно с появата на плаващи цели. Тъй като и едните, и другите се зададоха от югоизток, командирът на шпионския самолет предположи, че вражеските изтребители са излетели от самолетоносач. Изтребителите се разпръснаха, за да покрият по-голяма площ, образувайки дъга, която започваше от южния край на Хавайските острови и се извиваше почти на север.
Един от тези самолети летеше право към атола, което означаваше, че неминуемо ще засече останките от американския флот. За да избегне използването на мощна радиовръзка, командирът на Е-2 се обърна към охраняващите го изтребители и ги запозна с плана си.
След кратко мълчание и двамата пилоти потвърдиха, че са готови за операцията.
Великденският остров
Сянката на Аспасия държеше в ръката си тумима и усещаше извиращата от камъка топлина. Граалът бе положен на масата пред него, с отворен капак.
Сянката притежаваше голяма част от познанията на самия Аспасия, но не знаеше всичко. Имаше някои неща, които неговият първообраз бе запазил за себе си преди първото си превъплъщение чрез ка-огърлицата. Общоизвестна бе способността на Граала да дарява безсмъртие — това бе морковът, който Аспасия бе размахвал пред носа на хората, за да ги държи покорни.
Но артефактът притежаваше и друго свойство, сведенията за което не се предаваха с превъплъщенията. Ставаше въпрос за познания, но познания за какво? Ето кое не даваше покой на Сянката на Аспасия. Той предполагаше, че Артад знае цялата истина, но едва ли древният му враг щеше да я разкрие.
В легендите също така се казваше, че това познание било свързано с кивота, който Сянката бе изоставил, когато избяга от Синай.
Той отново повдигна тумима над Граала, съблазнен да го постави във вдлъбнатината и да позволи на машината да направи онова, за което е била създадена.
Въздушното пространство над Тихия океан
С изключен радар, пилотът на Ф-14 бе принуден да открие целта визуално. От Е-2 му бяха предали скоростта и курса, по който летеше вражеската машина, и навигаторът на изтребителя бе определил най-вероятната точка на пресичане. Намираха се почти северно от Хавай, а вражеският изтребител бе встрани от далечния фланг на Пленения флот.
— Готов ли си? — обърна се пилотът към навигатора по интеркома.
— Да.
И двамата имаха семейства в Хавай — и съдбата им им беше неизвестна. Но те знаеха какво ги очаква от мига, когато командирът на „Хокай“ се бе свързал с тях.
— Започваме — обяви пилотът, включи допълнителната тяга и се насочи към вражеския изтребител. Виждаше го ясно — Ф-14, но с добавени горивни резервоари под крилете. Противникът вероятно също ги бе засякъл, защото започна да завива към тях.