Изведнъж командващият позна кораба.
— Та това е „Аризона“! — възкликна той. Странно, но това не го изненада особено. По-скоро се ядоса, че пришълците бяха посегнали дори на този паметник на миналото, за да го обърнат срещу тях.
— Изтребители Алфа, Браво и Чарли. Придържайте се към определените ви първи цели. Сега най-важно е да потопим двата самолетоносача и танкера. Начало: веднага щом прехващачите им започнат за излитат.
Получи потвърждение от самолетите, заели позиции на три линии пред него. Всяка от групите се състоеше от дванадесет изтребителя с натоварени под крилете петстотинкилограмови бомби.
Локхарт даде заповед за излитане. Двата самолетоносача се обърнаха срещу вятъра и първите няколко изтребителя излетяха. В същия миг бе изключено и полето.
— Атака, атака! — извика командващият в микрофона. Всички изтребители се стрелнаха към определените им цели.
Локхарт забеляза снижаващите се самолети и неволно се усмихна, но усмивката й изчезна в мига, когато нановирусите поеха командването и я накараха отново да включи полето.
Командващият видя, че вторият от излетелите самолети се удря в отново включеното поле, и изруга. Ескадрилата му не бе заредена с достатъчно гориво, за да се навърта около полето, докато отново изникне възможност за атака.
Изруга повторно, когато видя, че бомбите избухват върху силовото поле, без да причинят каквито и да било щети.
Отново потърси с поглед „Аризона“.
— До водачите на полетни групи. Връщаме се. Край.
И описа завой със самолета точно над полето.
— Тук водач на група Алфа. Командващ, какво правите?
— Смятам да поостана тук.
Локхарт видя, че самолетите на противника се отдалечават. Всички с изключение на един. Но той вече бе пуснал бомбите си и не представляваше заплаха. Тя нареди да изключат полето и да продължат с катапултирането на самолетите.
Когато погледна към „Вашингтон“, от него вече излиташе трети самолет.
Командващият също видя носещия се по площадката изтребител и извъртя самолета си към самолетоносача. Различаваше ясно моряците върху палубата. „Заразените моряци“ — припомни си той. За миг, докато преминаваше покрай „Аризона“, надникна от кабината. Готов бе да се закълне, че на палубата някой гледа право към него. Командващият козирува, после се съсредоточи върху палубата на самолетоносача. Видя два изтребителя, заели позиция за излитане, и се прицели в тях.
Докато палубата с шеметна бързина се уголемяваше, той си припомни една молитва, която навремето майка му обичаше да повтаря, и започна да я шепне. Изтребителят му губеше височина и набираше скорост.
Локхарт не откъсваше очи от снижаващия се самолет, но едва когато той бе на четвърт миля от самолетоносача осъзна какво възнамерява да направи пилотът. Докато онази част от нея, която бе под властта на нановирусите, издаваше съответните разпореждания, друга, много по-малка частица, отдаде чест на пилота.
Но командите й бяха закъснели. Екипажите, заели позиция около зенитните оръдия на самолетоносача, откриха стрелба твърде късно и неточно, а изтребителите бяха далеч, за да прехванат връхлитащия самолет. Само след секунди той се стовари върху площадката на „Вашингтон“ точно пред поредните два изтребителя в катапултите. Избухна взрив и пожарът бързо обхвана контролната кула и долните палуби. Последваха вторични експлозии от горивните резервоари и другите самолети.
Високата скорост на самолетоносача допринесе за разгарянето на пожара и за подпалването на самолетите от задната част на палубата. Капитанът на „Вашингтон“ незабавно нареди скоростта да се намали преди пожарът да обгърне целия кораб. На горната палуба моряците вече водеха борба с пламъците и голяма част от тях изгаряха живи. Местата им — по команда на нановирусите — незабавно се заемаха от други моряци.
Междувременно Локхарт нареди на целия флот да преустанови движението си. Силовият генератор бе разположен на борда на „Джар Вайкинг“ и възможностите бяха или да продължат напред, изоставяйки „Вашингтон“, или да спрат, докато пожарът на борда на самолетоносача бъде овладян.
Тя провери как върви поправката на „Стенис“. Нановирусите бяха много ефикасни. До петнайсет минути един от катапултите щеше да изстреля поредния самолет.
Арарат
Яков остави Бригс и Какел при входа и мина сам по мостика до Главния страж. Намираше се върху широка метър платформа, която заобикаляше пирамидата от всички страни. Вдигна ръце и опря длани на стената на Главния страж. Нищо не се случи. За разлика от другите стражи, повърхността на този не излъчваше златисто сияние. Той се огледа. Пирамидата бе разположена точно в центъра на грамадна сфера с гладки стени. Нямаше нищо, което да я крепи в средата.