Асим държеше меча пред себе си, но острието все още бе прибрано в ножницата.
— Каджи. Знаех, че ще се появиш. Душиш наоколо като плъх.
— По-добре плъх, отколкото роб — отвърна Каджи.
Асим плю в краката му.
— Наблюдатели! Вие предадохте нашата професия.
Каджи поклати глава.
— Ние сме я предали, така ли? И кого предадохме? „Боговете“, които ни оставиха да се борим сами? Които позволиха да разрушат домовете ни и да избият сънародниците ни? Какво свърши днес? Колцина намериха смъртта си в ръцете ти заради твоите „богове“? Колко още ще трябва да умрат?
— Ти си Наблюдател — рече Асим. — Според законите на твоя орден не можеш да предприемаш нищо. Махни се от пътя ми.
Каджи не помръдна.
— Имах трима братя и шестима племенници. Те загинаха днес на пирамидата. Както и двама от синовете ми.
Асим неволно отстъпи назад.
— Заклел си се само да наблюдаваш.
— Вече не съм Наблюдател. Остана ми един-едничък син — той ще е следващият Каджи. Следващият Наблюдател на Гиза и на Пътищата на Росту.
— Но клетвата остава в сила — припомни му Асим и пак отстъпи назад.
— Нали знаеш, че зад нас стоят други — отвърна Каджи. — „Онези, които действат“. — Каджи вдигна ръце и Асим забеляза, че е свалил пръстена със знака, че е водач на своя орден. — След като отворих вратата към Пътищата на Росту, оставих пръстена на място, откъдето да го вземе синът ми.
Асим трепна и отново вдигна меча, но без да оголва острието.
— И какво ще спечелиш, ако ме убиеш?
Каджи се изсмя дрезгаво.
— Не си чак толкова важен.
— Тогава защо…
— Екскалибур — каза Каджи. — Той е техен. Той е ключът. Искам го.
— Не можеш да го вземеш. Той принадлежи на Боговете.
Каджи посочи раните на Асим.
— Поглеждал ли си се някога? Видял ли си какво са направили с теб?
— Това е цената на службата.
— Но защо? Каква е ползата от подобна служба?
— Вечният живот — отвърна Асим. — Правото да пия от Граала.
— Граалът е скрит тук от зората на времето. Никой не ни позволи да отпием от него.
Гласът на Асим премина в шепот.
— Все някой ден и това ще стане. Ако не с мен, с някой от последователите ми. Но само с тези, които истински вярват.
Каджи пристъпи напред. Беше в обсега на меча, но Асим все още не го вадеше.
— Не ти ли е хрумвало някога, че да пиеш от Граала може да не се окаже чак толкова здравословно?
Асим го погледна с разширени очи, после премигна и поклати невярващо глава.
— Екскалибур — припомни му Каджи.
— Мечът е на сигурно място — отвърна с поукрепнал глас жрецът.
— Това място за безопасно ли го смяташ? — Каджи не изчака отговора. — Твоите богове воюват помежду си. И двете страни знаят за Пътищата на Росту. Трябва да бъде скрит другаде, инак днешното бедствие ще се повтори.
— Но Древният враг… — поде Асим.
— Да, Древният враг — кимна Каджи. — Екскалибур трябва да бъде защитен и от него. Видях какво се случи на върха на пирамидата. Защо мислиш, че този е бил единственият оцелял враг?
— Беше и аз го унищожих.
— Но не можеш да си сигурен. Наблюдавах, когато Древният враг нападна либиеца в пустинята на запад оттук. Сигурен съм, че ни дебнат нови опасности. Мечът трябва да бъде отнесен далеч оттук.
Асим се намръщи.
— Какво знаеш за Древния враг?
Лицето на Каджи стана непроницаемо.
— Според легендите… — Той млъкна.
— Кой ти каза да идеш в пустинята? — прекъсна го Асим. — Защо… — Асим така и не можа да завърши изречението, тъй като в същия миг Каджи заби кинжала в гърдите му.
Асим се строполи мъртъв на пода на тунела. Каджи се наведе и смъкна наметалото от мършавото му тяло, загърна се в него и си сложи качулката. Едва тогава вдигна Екскалибур и скиптъра и тръгна нагоре.
Хуфу бе сам на покрива на храма до пирамидата. Около една трета от варовиковата облицовка вече бе свалена. Прииждаха цели тълпи бедняци — отнасяха безценния строителен материал.
Фараонът чу, че войниците му прибират копията, и се обърна. Една мършава фигура, загърната в жреческо наметало, се катереше, не без усилие, по стълбата. Трябваше да е Асим — още повече, че държеше меча.
— Нали каза, че ще го оставиш под земята? — попита той. — Размисли ли?
Загърнатият мълчаливо се приближаваше към него. После внезапно извади меча и опря острието му в гърлото на втрещения фараон. Хуфу почувства хладината на метала и замръзна.
— Асим, да не си се побъркал?
Мъжът си свали качулката. Беше непознат.
— Кой си ти?