Мъжът плъзна поглед върху якето на Търкот и го закова върху емблемата на Специалните части. На свой ред Търкот забеляза обозначението на непознатия — триадата от пистолет, котва и орел указваше, че принадлежи към военноморските „тюлени“. Погледите им се срещнаха, пикелът в ръцете на непознатия увисна във въздуха. Програмата, въведена от стража, се опитваше да надделее над десетилетната школовка на „тюлена“.
Пикелът разцепи въздуха и удари найлоновото въже, което прикрепваше „тюлена“ за скалата. Търкот можеше да се закълне, че устните на мъжа се разкривиха в мъчителна усмивка миг преди тялото му да полети в пропастта и да повлече след себе си и убития му партньор. Търкот стъпи на площадката, вперил поглед в меча. Дръжката му сияеше, сякаш бе уловила лъчите на залязващото слънце. Върху ножницата бяха гравирани рунически символи.
Търкот извади от колана своя пикел и продължи да дълбае леда.
НАСТОЯЩЕТО
20.
Арарат
Майор Бригс откри огън, но куршумите отскачаха от бронята на най-предния кортад. Бригс изруга и се дръпна зад стената преди златистите мълнии да го застигнат.
— Лоша работа — подметна той на Яков и Какел.
— Може би оръжията им са опасни за Главния страж — замислено каза Яков.
— Е, и? — попита Бригс, който стреляше на сляпо, без да подава глава зад ъгъла.
— Ако се качим до пирамидата, няма да могат да ги използват.
— Това е… — почна Какел, но в същия миг една от мълниите отскочи от стената, удари го в гърба и той се строполи в несвяст на пода.
— Дявол да ги вземе! — ядоса се Бригс и отново подаде автомата зад ъгъла. Следващата мълния изби оръжието от ръката му. Златистата топка обгърна тялото му и той се просна по очи.
Яков разбра, че няма време за губене, изтича при мостика, водещ до Главния страж, и заобиколи по тясната площадка до другата страна.
Районът на Мидуей
— Приближават четирийсет „призрака“ — докладва един от щабните офицери.
Адмирал Кензи току-що бе изслушал доклада за атаката на авиокрилото. Самопожертвователната постъпка на командващия заслужаваше уважение, но ако се съдеше по приближаващите ги вражески изтребители, Плененият флот разполагаше с още самолетоносачи.
Кензи бе очаквал този момент още от часа, когато взе решение да изостави Пърл Харбър. Корабите му бяха разположени според предварителния план, капитаните им очакваха последните му инструкции.
За първи път, откакто напуснаха Хаваите, Кензи наруши разпореденото радиомълчание и се обърна към личния състав на целия оцелял флот.
— Говори адмирал Кензи. Нареждам на втората щурмова ескадрила да излети незабавно. Веднага щом се вдигне и последният самолет, искам от вас да… — Той млъкна, нямаше сили да продължи. — Искам от вас да потопите всички кораби. Разберете, нямаме друг избор. Ако все още сме живи, техните самолети ще ни превърнат в свои роби, ще станем част от техния флот. Предпочитам да умра и да потопя кораба си, отколкото да позволя това да се случи с мен и хората под мое командване. Второ авиокрило, започнете излитане. Постарайте се да отмъстите за всеки от нас. Атакувайте, когато техните самолети започнат да се снижават.
Еверест
Най-сетне падна и последното парче лед. Търкот се пресегна и хвана ножницата на Екскалибур.
Пред очите му блеснаха звезди и той се строполи на колене. Отново посегна към ножницата и пак бе ударен отзад. Той пропълзя към меча, обърна се и видя, че над него се е надвесил Муалама. В ръката си археологът стискаше син камък, пулсиращ със светлина.
Камъкът не биваше да докосне меча. Търкот го знаеше с такава сигурност, сякаш някой го бе извикал от върха на планината. Той все още държеше ледения пикел. Замахна с него, както се бе присвил в тясното пространство, и удари чернокожия в коляното. Муалама се подхлъзна, докато се опитваше да постави камъка върху дръжката. Търкот вдигна ръце, сграбчи го за гърлото и го бутна назад. Но Муалама бе по-силен и го повали обратно с нечовешко усилие.
Изгубил всякаква надежда, Търкот рязко изпъна ръце и претърколи Муалама през корниза. И полетя след него. Падането му продължи две секунди, след което тялото му увисна на въжето. Археологът все още се държеше за него, но синият камък бе изхвръкнал от ръцете му и бе изчезнал в бездната.
Търкот изстена от болка и се огледа. Под него, вкопчен в ръката му, се поклащаше Муалама. Двамата висяха на забития в скалата клин, който бавно и неумолимо се измъкваше. Търкот виждаше, че клинът няма да ги издържи още дълго. Замахна с пикела и заби острието в ръката на Муалама. След това завъртя дръжката, усещайки трошенето на костичките в китката и хрущенето на сухожилията. Но въпреки това Муалама продължаваше да се държи за него.