Гласът на Куин звучеше от много далеч. Търкот се намръщи — опитваше се да разбере какво му казва.
— Значи победихме?
— Победихме, Майк.
— Добре — прошепна Търкот. — Това е добре.
— Майк? Къде си? Добре ли си? Връщаш ли се вече?
— А Дънкан? — прошепна Търкот.
— Нито следа, но продължавам да я търся.
— Но ние спечелихме? — попита още веднъж Търкот. Не можеше да повярва, че всичко е свършило.
— Да, Майк.
— Най-накрая. — Телефонът падна от ръката на Търкот и се изтърколи до Екскалибур.
Гласът на Куин звучеше от много далече.
— Майк? Добре ли си, Майк? Прибираш ли се вече?
— Едва ли — прошепна Търкот, после затвори очи и се облегна на замръзналото тяло на Мерлин. — Но поне победихме.