Нова светкавица се зароди в недрата на облака, но този път се стрелна право към скакалеца. Шерев и Яков се отдръпнаха назад, вдигайки едновременно ръце пред лицата си, сякаш да се защитят от приближаващата се мълния. Тя ги удари.
Корпусът на извънземния летателен съд потрепери, а Яков и Шерев изгубиха равновесие и паднаха. И двамата понечиха да се изправят, но подът бе наклонен под остър ъгъл и краката им се пързаляха.
— Губим мощност! — извика пилотът. — Опитвам се да овладея машината.
Търкот виждаше бързо приближаващия се масив на планината, към която падаха стремително. Той се пресегна, сграбчи Яков с механичната ръка, а с другата се вкопчи в дрехите на Шерев. Екзоскелетът на скафандъра забръмча тихо, придавайки сила на ръцете му и той вдигна двамата от пода. След това сгъна колене.
Със скорост от шестдесет километра в час скакалецът се вряза в склона на планината. Търкот се строполи на пода — дори свръхмощният екзоскелет не можа да издържи на грамадното натоварване. Но предпазните мерки бяха достатъчни, за да спаси Яков и Шерев от силата на сблъсъка. Стиснати в мрежите на еластичните колани, двамата пилоти подскочиха рязко напред и изгубиха съзнание.
Търкот се озова в непрогледна тъмнина. Опита се да помръдне, но не успя.
Още две „Кобри“ бяха свалени междувременно, а товарните хеликоптери бяха съвсем близо зад тях.
Сянката на Аспасия стоеше насред овалната стая дълбоко в недрата на планината Синай. Беше пъхнал меча в друг кристал, тъмночервен и висок само седемдесет сантиметра. Златисто сияние извираше от дръжката на меча, обгръщайки Сянката на Аспасия. Върху гладките стени на стаята се проектираше панорамна картина от повърхността, сякаш той стоеше на самия връх на планината и можеше да вижда ясно във всички посоки. Сянката на Аспасия втренчи поглед в последната „Кобра“, която летеше нагоре.
Ослепителен лъч бликна от дръжката на меча и попадна право върху изображението на „Кобрата“. От върха на планината стърчеше двайсетметров прът, отлят от аирлианския метал б’джа, а на края му сияеше златиста сфера. Сферата затрептя и „изстреля“ поредната светкавица.
И последната „Кобра“ беше взривена.
В огневия отсек на АЦ-130 екипажът разчистваше купищата празни гилзи с помощта на лопати за ринене на сняг.
Три цифрови брояча показваха постоянно намаляващите запаси от боеприпаси. След секунди първият от тях, който следеше запасите от 25-милиметрови куршуми, показа нула и картечницата замря. Другите две оръдия продължаваха стрелбата, но и техните запаси клоняха към свършване.
Търкот се опитваше да овладее връхлитащата го паника.
— Презареди — нареди той на компютъра и гласът му отекна в затвореното пространство на шлема.
Дъхът му секна, когато в продължение на няколко секунди не последва никаква реакция. Сетне екранът трепна и оживя, а течащите по него цифри и буквени обозначения показваха, че компютърът презарежда програмите си.
Сянката на Аспасия бе забелязал спускащите се от небето трасиращи снаряди, но за момента „Кобрите“ бяха по-голямата заплаха. Едва сега той премести вниманието си върху кръжащия над планината АЦ-130.
Макомбър зърна на екрана появилото се насред мъглата сияние и си даде сметка, че те ще са следващата цел. Нямаше време за размисъл. Тя вдигна пръст и почука с върха му върху облака на екрана. В мига, когато удари светкавицата, двете оръдия изригнаха насреща лавина от 40– и 104-милиметрови снаряди.
Макомбър отдръпна ръка и я постави върху снимката на баба си, докато екранът се изпълваше с блясъка на носещата се към тях мълния.
„Призрак“ експлодира.
Едва последният 105-милиметров снаряд, изстрелян от Макомбър, попадна право в целта и взриви златистата сфера.
На хиляда и двеста метра по-надолу, право в недрата на планината Синай, Сянката на Аспасия извика и залитна назад, когато стените се разтърсиха и се покриха с черно-червени пукнатини, след което панорамната картина изчезна.
Той се пресегна и докосна дръжката на меча, все още изпълнен с надежда, че древната технология няма да му измени, но екранът оставаше тъмен. Проклинайки, Сянката на Аспасия извади меча от кристала и напусна стаята.
А на върха на планината странната мъгла вече беше започнала да се разсейва.
Потокът от информация секна и екранът остана тъмен.
— Преден план, нощно наблюдение — нареди Търкот.
Показа се горният люк, над рамото на Яков. Руснакът се опитваше да го отвори.