— Господа, мисля, че държа всички джокери — произнесе Сянката на Аспасия, отстъпвайки назад, прикрит зад тялото на Дънкан.
— Пусни я — прогърмя гласът на Търкот, усилен от външните говорители.
— Кивотът — Шерев направи движение с дулото на автомата. — Оставете го.
Яков изръмжа заплашително.
Търкот го погледна и разбра какво се готви да направи Шерев.
— Недей! — викна той.
— Не бива да му позволим да отнесе Граала — отвърна непреклонно Шерев.
И двамата се сепнаха, когато Яков внезапно откри огън и куршумите преминаха през гърдите на Дънкан, удариха Сянката на Аспасия и рикошираха от тумина.
Сянката на Аспасия изпусна Дънкан и дръпна покривалото на кивота. В същия миг главите на двата херувима се извъртяха и поразиха с бликналите от очите им лъчи двамата, които държаха върлините. Кивотът се сгромоляса на земята, а херувимите продължаваха да стрелят — единият лъч повали командоса, а вторият удари Шерев в рамото и го завъртя.
Стреснат от стрелбата на Яков, Търкот се позабави, преди да натисне спусъка. Проектилът попадна в тялото на Сянката на Аспасия и върху дрехите му разцъфна голямо кърваво петно. Херувимът се обърна към Търкот и го порази право в гърдите, отмятайки го назад. Следващата цел беше Яков и блестящите, червени очи се втренчиха в него.
Действайки инстинктивно, Търкот се хвърли встрани, сграбчи руснака и го събори на земята, поемайки лъчевите удари със скафандъра.
— Заден план — нареди той.
Сянката на Аспасия бе отворил кивота и държеше Граала в ръка. С другата той сграбчи Дънкан и я повлече към люка на скакалеца, оставяйки след себе си кървави следи.
Търкот се изправи на коляно и насочи тежкия МК-98. Натисна спусъка и проектилът удари Сянката на Аспасия в китката, откъсвайки я от тялото. Лишена от опора, Лиза Дънкан се строполи до скакалеца. От гърдите й струеше кръв.
Докато Търкот чакаше да се зареди следващият проектил, Сянката на Аспасия се пъхна през отвора и изчезна вътре, отнасяйки със себе си Граала.
Люкът хлопна. Търкот стреля, съзнавайки, че постъпва безсмислено, проектилът рикошира от стената на скакалеца. В тавана на кухината се появи цепнатина, която започна бързо да се разширява. След изчезването на Граала херувимът бе преустановил стрелбата и червените му очи бяха угаснали.
Търкот се изправи и откри огън в движение, докато скакалецът бързо набираше скорост. Той се издигна над пода и се понесе към разширяващия се отвор в тавана.
Търкот дотича до мястото, където лежеше Лиза. Очите й бяха отворени и тя се опитваше да каже нещо, но се чуваше само хриптене.
— Отвори скафандъра — нареди Търкот. Предната половина се завъртя встрани и той се измъкна навън, целият плувнал в пот. Коленичи до жената и я взе в ръцете си.
— Лиза.
Очите й се завъртяха и се втренчиха в неговите. Мъчителна усмивка разкриви окървавените й устни.
— Знаех, че ще дойдеш. Съжалявам. Обърках всичко.
След това погледът й потъмня и тялото й се отпусна безжизнено.
23.
В полет
Обратният полет до Зона 51 протече в пълно мълчание. Тялото на Дънкан беше положено на пода, покрито с одеяло. Яков седеше скръстил крака, с бутилка водка в скута.
Кивотът бе останал при Шерев. Търкот нямаше нито воля, нито желание да спори с израелците по този въпрос. Пък и можеше да ги разбере, имайки предвид жертвите, които бяха дали.
Яков. Руснакът седеше в другия край на скакалеца и избягваше погледа му.
Веднага щом пилотите се свестиха, те презаредиха скакалеца за обратния полет.
През пода на извънземния летателен съд Търкот виждаше океана. Намираха се някъде в Атлантика. Сянката на Аспасия бе успял да избяга с Граала. Накъде — скоро щяха да узнаят.
Засега не му оставаше друго освен да приеме фактите такива, каквито са.
— Приятелю… — подхвана Яков, но Търкот го прекъсна.
— Не искам да слушам нищо.
— Длъжен бях да опитам да го спра. И ти го знаеш.
— Извади шаха — рече неочаквано Търкот.
Яков извади малкия джобен шахмат.
— Отвори го и вземи една пешка — продължи Търкот.
Яков изпълни инструкциите му.
— Това си ти — каза Търкот. — И аз. И тя — той погледна тялото.
Далеч пред тях изплува бреговата линия на Щатите.
— Приключих с това — заяви Търкот. — Ти я извади от играта, сега и аз напускам тази битка.
24.
Марс
Първият конвой от роботи достигна високото четири километра подножие на планината Олимп. Без да спират, те започнаха да проправят път през скалистата почва на планината. Върхът на вулкана се издигаше високо над тях, очертавайки се рязко на фона на червеникавото небе.