Съществува също така въпросът за тези машини с форма на пирамида — изглежда, че подобни апарати са били разположени на различни места из планетата и ранните цивилизации неизменно израствали около тях.
Ответният удар на Онези, които чакат бил различен по характер и обезпокояващ по своята същност. Вместо да се опитват да създадат държави и армии, Онези, които чакат манипулирали хората от различни национални и регионални групи чрез силата на религиозната вяра.
Доколко ефективни са били тези методи, може да се определи по факта, че накрая успели да изнесат кивота от Египет. Това събитие дори е описано в хрониките, но историците досега не са му обръщали нужното внимание.
През 1200 г.пр.Хр. един член на по онова време малко известното племе на израилтяните, на име Мойсей, извоювал свободата на своя изстрадал народ, като засипал страната на изконния им враг с проклятия — събитие, в което Онези, които чакат със сигурност са били замесени. Или главният герой, което ако е вярно, само усложнява нещата, е бил Водач.
Не пиша всичко това, за да отричам Божието съществуване или Неговата сила, а само ви предавам онова, което съм научил. Истината, която събирах зрънце по зрънце през целия си живот, нея ви предоставям, макар да е различна от тази, която са открили другите. Може би съществува Божествена сила зад всичко това, дори зад извънземните и техните последователи, но аз не твърдя, че го зная.
Мойсей спечелил свобода за своя народ, но което е най-важно, той се сдобил с кивота, в който бил поставен Граалът. Отнесъл го отвъд границите на Египет за първи път от много хилядолетия и с това разказът само става по-интересен.
Това беше краят на главата.
— Имаме ли представа къде може да са отнесли този главен компютър? — попита Че Лу.
— Ако имахме, отдавна да сме там — отвърна Търкот.
— В координатите, които ни е оставил Нейбингър, може да се съдържа и местонахождението му.
— Но не си напреднала много с потвърждаването им, нали?
— Още не.
— Защо не помолиш Лари Кинсейд за помощ? — Търкот си погледна часовника. Време беше да тръгват. — Ако откриете нови подробности за подземните тунели и залата, пратете ни ги по сателитната връзка — каза той на Яков.
— Успех — пожела му руснакът.
Търкот вече усещаше трепетния бяг на адреналина в жилите си. Беше готов за всичко, което го очакваше.
13.
Циан Лин, Китай
Лексина пристъпи опасно близо до черната стена. На около метър над земята се бе показал черен метален кръг. Той ставаше все по-голям, докато стената бавно се оттегляше назад, и накрая достигна диаметър от един метър, след което продължи да се оформя като цилиндрична стена на тръба.
— Смяташ ли, че там е Артад? — попита Елек.
Лексина положи ръка на капака на цилиндъра.
— Не зная, но скоро ще разберем.
Тя пристъпваше нервно пред черната стена, полагайки усилия да се овладее. Идваше краят на безкрайно дългото чакане, продължило през много и различни животи, приближаваше се и осъществяването на мечтите й.
Зона 51
— Светът е странно място — промърмори Че Лу. — Кой би си помислил преди година, че един руски агент и една китайска археоложка ще седят заедно в най-секретния обект на американците?
Намираше се в заседателната зала, а до нея се беше настанил Яков. Досега опитите й да намери връзка между координатите, оставени от Нейбингър, и земната координатна система бяха удряли на камък, но тя усещаше, че се върти близо до истината. Не можа да открие Лари Кинсейд, който бе отишъл на среща в НАСА, за да измоли допълнително време на „Хабъл“.
Че Лу откачи от колана малката кожена кесия и отвори. Вдигна я на няколко сантиметра над масата и изпразни съдържанието й.
— Нови чудеса — засмя се Яков. — Това пък какво е?
— Оракулни кости — обясни Че Лу. — Те ме отведоха в Циан Лин. Прати ми ги един стар приятел, който сега се сражава в Западен Китай. — Тя вдигна една костена плочка, дълга десетина сантиметра и широка четири-пет. — Виждаш ли знаците — старорунически надписи. Открити са в околностите на Циан Лин от някакви селяни, докато разкопавали полето.
— И какво е предназначението им? — попита Яков.
— Ами, те предсказват бъдещето — рече Че Лу. Тя събра костите в сбръчканата си ръка и ги хвърли.