Въздушното пространство над Синайския полуостров
Търкот се пъхна в космическия скафандър, надвивайки краткотрайния порив на клаустрофобия, докато закопчаваше предната и задната половина. Не обичаше тясно затворени пространства. От всички водолазни упражнения най-много мразеше онова, при което от него се искаше да се добере до евакуационния отсек на подводницата и да чака там, докато съдът се изпълни с вода, за да може да отвори люка.
Усети, че костюмът се надува и се притиска към тялото му. Пръстите му паснаха точно в манипулаторните ръкавици.
— Включи енергозахранване — нареди той.
Екранът от вътрешната страна на шлема блесна и на него се появи озарената от червени аварийни светлини вътрешност на самолета.
— Светоусилване — произнесе Търкот.
Екранът просветля и сега вече картината стана съвсем ясна, тъй като разположените отвън камери бяха преминали в режим на нощно наблюдение, а компютърът подсилваше и най-малката налична светлина. В момента на екрана се виждаше панорамна проекция на пространството пред Търкот, но стига той да поискаше, можеше да показва заден, горен, долен и страничен план.
Освен това имаше и малък дисплей под лявото му око, където по команда се извикваше различна информация от компютъра. По време на тренировките Търкот бе получил остро главоболие от опитите да следи постоянно данните от този дисплей. Заради болките разговаря с пилоти на „Апачи“, които споделиха с него, че са необходими месеци постоянни тренировки, преди да свикнат да следят и двата екрана. А Търкот не разполагаше с месеци за подготовка за тази операция. За миг го завладя съмнение, но той побърза да го прокуди.
Изправи се предпазливо. Бяха поставили една интересна приставка към стъпалата на скафандъра — плоска платформа, издължена десетина сантиметра напред. Освен че придаваше допълнителна стабилност, в центъра на всяка от двете платформи бе монтирана по една миниатюрна турбина с отвор назад — реактивното двигателче за движение във водата.
Захранването на скафандъра се осигуряваше от вградените в бронята литиеви батерии. Според Търкот това бе най-големият недостатък на скафандъра — разполагаха с енергиен резерв за четири часа, след което батериите трябваше да се презаредят. Това означаваше, че трябва да проникнат в подземието, да спасят Дънкан и да се измъкнат преди да изтече този срок. Според изчисленията на Грейвс за всичко щяха да са им необходими не повече от три часа. Но те работеха с твърде много неизвестни величини, като например въпросът къде точно е разположен черният Сфинкс и как да се доберат до него. От опита си в специалните операции Търкот знаеше, че всичко отнема повече време, отколко е отпуснато по план.
Отвън към скафандъра бе прикачена раница с екипировката, а на гърба си Търкот носеше специален парашут за скокове от малка височина.
Освен това бе монтирал един МК-98 в скобите на лявата си ръка, а отпред на гърдите си носеше ленти с допълнителни амуниции. Като цяло скафандърът и екипировката тежаха два пъти повече от самия Търкот и без помощта на екзоскелета той щеше да се превърне в негов пленник. Търкот провери настройката на мерника. Спусъкът се активираше от сензор вътре в ръкавицата пред левия показалец, а лазерният мерник дублираше посоката, в която сочеше истинският.
На дясната си ръка Търкот носеше механична ръка. Тя се управляваше с мърдане на пръстите, които задвижваха металните пръсти отвън. На средния пръст на металната ръка бе поставен пръстенът на Копина.
Вече беше готов за действие.
— Зона пет-едно-шест е в коридора. Районът засега е чист — докладва на Зики офицерът, отговарящ за електрониката. — Единственият проблем може да ни създаде този радар. Възможно е да уловят ехо от планината, когато самолетът стигне Нил.
— Можеш ли да го заглушиш? — попита Зики.
— Да, сър. Засякох честотата и ще излъча смущения, когато нашите се приближат.
— Данни за необичайна активност?
— Преди пет минути засякохме частен самолет към Кайро — летеше на ниска височина откъм Синай. Не знаем какво може да означава това.
— Съсредоточете се върху едно-шест.
Търкот бе изумен от възможностите на техниката. Седнал на пейката, той можеше, без да върти глава, да наблюдава във всички посоки само като задейства различните камери от външната страна на скафандъра.
Имаше нещо сюрреалистично в гледката на товарния отсек. Не само защото я наблюдаваше на екран, сякаш беше на кино, а и заради предстоящата мисия.
Наоколо крачеха двуметрови, облечени в черни скафандри фигури, накланяха се и проверяваха различни части от екипировката си.