Търкот се ориентира към дълбочина от пет метра. Тук включи реактивното двигателче, като се стараеше да запази същата дълбочина. Успя едва след няколко грешни опита. Ако се съдеше по хаотичното движение на останалите зелени точици, те също срещаха известни затруднения.
— Изхождайки от факта, че камъните са два, склонна съм да мисля, че Граалът има двояка функция — произнесе Лиза Дънкан.
Сянката на Аспасия кимна.
— О, ти действително показваш наченки на разум!
Дънкан не обърна внимание на подигравката.
— Едната е да дарява безсмъртие, или каквото е там според теб. Но каква е другата?
— Виж, това ще е малко по-трудно за обяснение — отвърна Сянката на Аспасия. — Всъщност, не ти ли стига безсмъртието? Никога няма да остарееш, да се разболееш, ще правиш всичко, за което си мечтала, без ограничения.
— В един свят, управляван от теб?
— Все някой трябва да ви управлява вас, хората. Погледни, като ви оставихме сами, каква каша забъркахте.
— И колко дълго бяхме оставени сами?
Съдейки по бързината, с която приближаваше входа на тунела, реактивното двигателче вършеше чудесна работа. Отворът току-що се бе появил на екрана като жълт кръг, до който оставаха само двеста метра. Когато го наближи, Търкот се озърна за своите колеги.
— Инфрачервено изображение — нареди той и изключи връзката със сателита, тъй като тя и без това щеше да се преустанови с навлизането в тунела. Екранът угасна за миг и сетне засия в яркозелено. Инфрачервеното изображение беше с дълбочина едва няколко метра. Не след дълго Търкот различи неясните очертания на другите, които също бяха включили инфрачервените камери. Откъм тунела се усещаше силно всмукващо течение.
— Всички са налице — съобщи накрая Грейвс.
— Следвайте ме — нареди Търкот. Той се обърна, насочи се право в средата на тунела и скоро пресече втория вход към Пътя на Росту. Водата го понесе. За миг Търкот изгуби контрол и се удари в стената, но после отново възстанови равновесие.
Тунелът се разширяваше и съвсем скоро вече можеше да се изправи. Водата му стигаше до гърдите. Въпреки това остана на рециклатор, тъй като не знаеше дали скоро няма отново да се озове под водата. Бъртън не беше минал оттук, единственото, на което можеше да се надява, бе да продължават, докато открият шахтата, през която се е спуснал. Той закрачи напред, като превключи на предната камера, докато можеше да различава тавана над главата си.
Вече започваше да привиква със скафандъра й оценяваше предимствата му за работа в различна среда. Тунелът се разшири до петнайсет метра, а таванът се издигна на три метра над тях.
— Почакайте малко — обади се Грейвс, който шепнеше в микрофона. — Някой чу ли това?
Търкот вдигна дясната си ръка, давайки знак на останалите да спрат.
— Аудиоусилвател на максимална — нареди той на компютъра.
Чуваше тътена на реката като хиляди водопади. И наистина имаше още нещо. Тракане на метал върху камък. Звукът се усилваше.
— Продължаваме — нареди той и тръгна право срещу източника на звука.
— Промяната е неизбежна — заключи Сянката на Аспасия.
— Няма нищо неизбежно — Дънкан забеляза, че погледът й се местеше между дървеното сандъче и манерката.
— Смъртта ти, ако продължаваш да държиш нещо, което ми принадлежи — озъби се Сянката на Аспасия и завъртя манерката на кожената каишка.
— Няма да ти предоставя Граала срещу няколко глътки вода.
— А какво ще кажеш за това? — той й протегна един от камъните. — Това е уримът. — Той коленичи и внимателно изтъркаля камъка към нея.
Дънкан приклекна и успя да го улови. След това го вдигна пред себе си и втренчи поглед в зеления блещукащ камък. Някаква неясна и непреодолима сила теглеше отвътре ума и сърцето й и я караше да забрави жаждата.
Частицата от съзнанието й, свободна от онова, което контролираше останалото, й повтаряше да не се поддава. Ала докато стискаше камъка в шепи, Лиза усещаше, че волята й започва да се топи.
Търкот спря и даде знак на останалите да последват примера му. Той намали аудиоусилването, ала въпреки това звукът вече се чуваше съвсем ясно. Нямаше съмнение, че са близко до онова, което го причинява. Загледан в изображението на екрана, Търкот бавно вдигна ръката с прикачения към нея МК 98 и се подаде на няколко сантиметра от водата.
— Прицел — нареди Майк на компютъра. На екрана се изрисува кръгче с кръст в средата. То следваше движенията на автомата всеки път, когато го местеше.