Звукът се усилваше. В продължение на няколко секунди Търкот стоя съвършено неподвижно, а хората му чакаха търпеливо, заели позиция зад него. Сетне пристъпи напред. Крачка. Още една. След четири крачки звукът се появи отново, още по-силен, но сега се отдалечаваше със същата бързина, с която настъпваше Търкот.
— Прикривай ме отдясно — нареди Търкот на Грейвс и се върна назад, проверявайки на всяка крачка покрива над тях. Това, което пораждаше звука, продължи да отстъпва назад, докато Търкот не спря внезапно.
На екрана в тавана изплува отвор с диаметър колкото на водопроводен канал. Търкот повика останалите членове на групата.
— Оттук продължаваме нагоре.
— По същия път ли ще се върнем? — попита Грейвс.
Търкот посочи посоката, от която долиташе звукът.
— Ако продължим нататък, пак ще излезем в Нил, при това ще се движим по течението. Ако пък се върнем обратно, ще се озовем там, където се приводнихме и можем да се спуснем по Нил до мястото, където ще ни чакат.
Странно, почти нечовешко усещане бе да разговаряш без да виждаш лицата на другите, само техните тъмни очертания, озарени от инфрачервена светлина.
Трима от баретите сключиха ръце, за да направят платформа. Търкот стъпи отгоре, пресегна се и сграбчи ръба на отвора.
Използвайки помощта на екзоскелета, успя да се изтегли навътре в шахтата. Когато се озова там, разтвори крака и опря гръб в стената за допълнителна опора. Поиска видимост отгоре и се убеди, че шахтата не е вертикална, а по-скоро наклонена, както я бе описал Бъртън. Търкот усети нарастващо вълнение. Вече не се съмняваше, че са на прав път. Придвижи се още малко и спря, за да види как се справят останалите. Грейвс вече беше зад него.
Дънкан почувства, че й треперят краката, но въпреки това си наложи да стои права и да запази привидно спокойствие. Уримът, който стискаше в дясната ръка, излъчваше някаква неестествена топлина.
— Защо ми го даде? — попита тя.
— Време е приключваме. Не можем да останем тук вечно. Отвън стават важни неща.
— Какво искаш в замяна?
— Всичко, което искам, е да дръпнеш завесата и да ми позволиш да погледна кивота и Граала — отвърна Сянката на Аспасия.
Дънкан знаеше, че зад това се крие нещо повече, но нямаше представа какво може да е намислил противникът й. Трудно й беше да разсъждава с урима в ръка и Граала зад нея. Пък и какво можеше да промени едно дръпване на завесата, когато усещаше такава приятна тежест в ръката си?
Тя се извърна и бавно отмести бялата завеса.
Шахтата свършваше с глуха, каменна стена. Търкот се приближи колкото можеше по-плътно до нея, след това зае удобна позиция, като се опря с гръб и крака в стената, и нареди на екзоскелета да я поддържа.
Огледа каменната плоча, търсейки място, където да пъхне пръстена.
— Трикратно увеличение — нареди Търкот.
Сякаш разглеждаше повърхността от десетина сантиметра. Една от вдлъбнатините привлече вниманието му. Търкот се пресегна с дясната ръка и я завъртя така, че средният пръст с пръстена да се доближи до вдлъбнатината. Оказа се, че си пасват чудесно. Каменната плоча хлътна десетина сантиметра, след това се плъзна встрани. Търкот се хвана за ръба и се изтегли нагоре в неголямо помещение, където го очакваше мумифицираният труп на мъж с притисната под вратата ръка. Вече не се съмняваше, че са стигнали мястото, което търсеха.
— Кой пък е това, дявол го взел? — попита Грейвс, който тъкмо влизаше.
— Каджи — обясни Търкот и коленичи до тялото. — Един от рода — добави той, спомнил си разказа на Фон Сеект.
Черепът бе покрит с кафеникава кожа, върху очните ябълки имаше мътновата пелена. Търкот се зачуди защо никой от наследниците на Каджи не бе дошъл тук, за да извади тялото. Може би нямаше кой или вече не са разполагали с пръстен.
Бъртън бе проверил внимателно цялото помещение и не бе открил нито едно местенце, където пръстенът да задейства някоя скрита врата. Търкот бе обърнал внимание на тази част от разказа и те се бяха подготвили.
— Сапьорът при мен — произнесе той. — Останалите, обратно в шахтата.
Метайер, старши инженерът на 055, приклекна до каменната плоча, притиснала ръката на Каджи. Търкот му помогна да си свали раницата и да я остави на пода. Отвътре Метайер извади издължен пакет с експлозив, който нагласи покрай процепа под плочата. След това разви детониращия шнур и постави възпламенителя.
— Ами тялото? — попита накрая Метайер.
— Вече е мъртъв — отвърна Търкот. — Не вярвам да се оплаче.