— Добре, ще те пусна да излезеш, но трябва в замяна да я освободиш.
— Не мога да ти дам жената. Тя се е съчетала с Граала. Трябва да дойде с мен, докато приключи процесът. Ако я вземеш сега, ще умре.
Търкот нямаше представа за какво му говорят. И къде, по дяволите, бяха останалите от групата?
Зад ъгъла надникна още една глава, този път съвсем предпазливо. Търкот се прицели. Някакъв черен предмет полетя във въздуха. Търкот смени прицела, проследи предмета, стреля и проектилът удари гранатата още преди да е паднала.
В същия момент на площадката изскочи един от терористите и откри огън с автомата. Куршумите попаднаха върху лявото рамо на Търкот и го завъртяха. Екранът премигна и на малкия дисплей се изписа информацията, че лявата камера е излязла от строя. Търкот коленичи, стреля и повали противника. Премигващите светлинки на дисплея сочеха, че освен камерата са пострадали и няколко литиеви батерии, намалявайки запасите от енергия с двайсет процента.
— Ще те убием — извика Сянката на Аспасия. — Ако не се предадеш веднага, аз лично ще убия доктор Дънкан.
Търкот продължаваше да държи под прицел горната площадка на стълбището. Той превключи на УКВ.
— Грейвс? Група А? Има ли някой?
Тишина.
— Идваме при теб. Доктор Дънкан ще е най-отпред — отекна в залата гласът на Сянката на Аспасия.
Търкот се изправи. Двама от войниците се катереха нагоре, придържайки по средата Лиза, която изглежда беше в безсъзнание. Търкот знаеше, че лесно може да ги повали, но щяха да паднат долу заедно с Лиза. Зад тях стърчеше едрата фигура на Сянката на Аспасия.
— Ако мислиш как да ме убиеш — избумтя той, секунда преди Търкот да дръпне спусъка, — трябва да ти кажа, че аз съм единственият, който е в състояние да я върне към живота. Без мен ще умре.
— Какво си й направил? — настоя да знае Търкот.
— Нищо — отвърна Сянката на Аспасия. — Тя проникна в Граала и сега процесът трябва да бъде завършен докрай. Аз съм единственият, който може да й помогне да го премине безпрепятствено. В противен случай ще умре в страшни мъки.
— Какъв процес?
Двамата мъже бяха стигнали площадката, само на двайсетина крачки от Търкот. Те спряха и изчакаха Сянката ма Аспасия да ги настигне.
— Сега ще излезем — обяви той. Зад него се изкачваше групата, която носеше кивота.
— Какъв е този процес? — повтори Търкот.
Сянката на Аспасия вдигна ръка и мъжете продължиха напред. Търкот остана на мястото си още няколко секунди, след това отстъпи встрани.
— Никога няма да се измъкнете оттук.
— Мисля, че ще се справим — възрази Сянката на Аспасия. Той се усмихна, разкривайки дълги, остри зъби. — Знаеш ли коя е тя?
Търкот го погледна объркано. Не разбираше въпроса.
— Тя не е тази, за която я вземаш — продължи злокобното създание. — Тя те е лъгала, или по-скоро не се е досещала за своята истинска същност. — Двамата, които носеха Дънкан, се скриха зад тъмната завеса. — Не ни следвай, инак тя ще умре. — Той изчезна в тъмнината, преди Търкот да успее да отговори.
— Проклятие! — изруга Майк. Сети се за Грейвс и хората му и се зачуди дали няма да ги причакат в тунела. Отброи няколко секунди, след това пристъпи в мрака. Завъртя се рязко, вдигнал пред себе си автомата с поставен върху спусъка пръст. Още при влизането се спъна в нещо и едва не падна. Размаха ръце и вдигна оръжието нагоре, но нямаше от какво да се безпокои — наоколо не помръдваше нищо.
— Долен план.
Търкот премигна, опитвайки се да различи по-добре онова, което се виждаше на екрана. Беше черна тръба с дължина петдесет сантиметра. Той се наведе и в същия миг осъзна какво вижда — отрязания крак на един от неговите войници, все още пъхнат в крачола на скафандъра.
— Преден план.
Тунелът бе задръстен от различни човешки останки — някои все още облечени в броните, други оголени и разръфани. Точно пред него лежеше проснат по гръб Грейвс, с ококорени в тавана очи и прерязано гърло. Подът бе покрит с още незасъхнала кръв. По стените се виждаха дупки от проектили — групата бе влязла в бой с онова, което я бе нападнало.
— Избили са ги всичките — прошепна замаяно Търкот.
Той се зае да брои, като събираше наум останките. Доколкото можа да определи, тук лежеше цялата „Група А“.
Възможно ли бе да го е направил Сянката на Аспасия? За толкова кратко време — едва ли. Най-вероятно бе станало, докато той бе отблъсквал атаката на стълбището.
Търкот си спомни нещо, което бе научил по време на инструктажа. Той се приближи към обезглавеното тяло на Грейвс, преобърна го и натисна едно копче. Капакът отскочи нагоре и вътре се показа главният компютър. Търкот извади ДВД-диска. На него бе записана всяка секунда от началото на операцията до смъртта на Грейвс. Сега не разполагаше с време да го преглежда и затова го прибра в един от страничните джобове.