Кога настъпила промяната? И какво я е породило?
Според мен всичко е започнало с евреите, а след това дошъл реда на християните и мюсюлманите. Помислете за това как се е менял религиозният мироглед през вековете. Вземете за пример нашата представа за времето. За нас то не е кръгло, а линейно, еднопосочно — от раждането до смъртта. И до живота след нея. С подобно мислене се родила една нова концепция — надеждата за по-добър живот, надеждата, че нещата ще се оправят.
Настъпила и друга промяна, чиито последствия все още не мога да преценя. Всички тези религии се съсредоточавали върху един Бог и този Бог вече нямал директен контакт с човека. Със сигурност е по-добре, отколкото да се прекланяме на аирлианците, но дали това не подкопава част от вярата в нас самите? Не зная.
В продължение на близо десет хиляди години човешката цивилизация не се е променила особено, но през последните две хиляди изведнъж започнало рязко, скокообразно развитие. Как обаче ще свърши всичко това аз не зная. Не зная също дали е за добро или за лошо.
Вярвам обаче, че Граалът е променил тези хора. Дори само идеята за неговото съществуване е предизвикала достатъчно промени. Представете си какво могъщо въздействие е имал този предмет, след като нямаме представа за истинската му функция.
Къде е бил пренесен Граалът след като се провалил опитът да го използват?
Известно е, че Никодим и Йосиф Ариматейски прибират тялото на Христос и го погребват. Знае се също, че Граалът, от който Христос отпивал по време на Тайната вечеря, станал притежание на Йосиф. Друго е интересно — защо Христос е бил арестуван едва по това време, след като проповядвал учението си толкова дълго? Дали защото е извадил на показ Граала, възнамерявайки да подели способностите му със своите последователи? Аз поне смятам така.
Кой би поискал да го спре, за да сложи ръка на Граала? „Мисията“, Онези, които чакат или Наблюдателите.
Имало един римски войник на име Тацит, за когото открих сведения в много стари предания. Предполагам, че това е името, което Сянката на Аспасия е използвал по онова време. Той посетил Ерусалим през 33 г.сл.Хр. с цел да вземе под свой контрол Граала.
Тук искам да отделя малко време и на една концепция, над която също поработих доста — тази за санг реал.
Съществуват изследователи, според които санг реал означава, че Христос е имал потомци и че неговото кръвно наследство е запазено и до ден днешен, може би скрито от някоя тайна ватиканска организация. Нещата обаче са малко по-различни.
Когато бях в Хималаите, разговарях с един стар монах, който ми разказа за някаква малобройна група от хора, наричани убири. Каза ми, че тези мъже и жени пиели кръвта на други, в търсене на еликсира на живота. В Русия ги наричали упири, а в Източна Европа били известни като вампири. Посетих много места и навсякъде чух истории за подобни хора, което ме изненада, тъй като същината им беше приблизително еднаква.
И какво търсели тези кръвопийци? Вечния живот.
Ето това е според мен санг реал — настървението да се пие кръв от друг човек, който се е докосвал до Граала, и да се извлече вечният живот от жилите му.
— И като си представиш, че това е писано десетилетие преди Брам Стоукър да популяризира вампира, превръщайки го в модерен мит — отбеляза Че Лу. — Нещо повече, според Изабел тъкмо Бъртън е подхвърлил идеята на Стоукър.
Яков разроши с пръсти гъстата си брада.
— Говори се, че Сталин наредил на тайната полиция да извършва експерименти със затворниците, на които източвали кръвта, търсейки някакъв рядък щам, който удължавал живота. Фон Сеект твърдеше, че в СС също се занимавали с подобни опити. На него самия бяха инжектирали серум от извънземен по време на тайна церемония.
— Значи вече имаме известна представа за действието на Граала — кимна Че Лу. — Вероятно влияе по някакъв начин на кръвта, подобрявайки здравето и удължавайки продължителността на живота. Тази идея си е пробила път сред хората и е довела до всички тези ужасни случаи на кръвопийство.
— Може би Граалът просто инжектира кръв от пришълец в жилите на човек и ги смесва — заговори Яков. Знаем, че Онези, които чакат са хибриди между хора и извънземни, така че вероятно съществува известна съвместимост.
— Имаш ли представа колко малък е шансът нашата ДНК да се комбинира с тази на пришълците? — попита Че Лу.
— Не съм специалист в тази област — отвърна мрачно Яков.
— Аз също — кимна Че Лу. — Но здравият разум ми подсказва, че ако има възможност, тя е повече от нищожна.