— От друга страна, какво знаем ние за аирлианските технологии? Може би те са в състояние да манипулират материала така, както им е нужно?
— Не е толкова просто… — подхвана Че Лу и изведнъж млъкна.
— Какво искаше да кажеш?
Че Лу поклати глава.
— Ще почакам докато съберем още сведения и тогава ще си поговорим. Хайде да дочетем материала.
Йосиф Ариматейски напуснал тайно Ерусалим, като взел Граала със себе си. Поел на много опасно пътешествие, чиято цел била да отнесе Граала извън пределите на Римската империя и далеч от ръцете на Тацит — една наистина трудна задача за онези дни. Оставил неколцина верни агенти, които разпространили противоречиви слухове за местонахождението на Граала, надявайки се Тацит и „Мисията“ да съсредоточат вниманието си върху Близкия изток.
Най-сетне стигнал Британия, един остров, който вече много години се съпротивлявал на усилията на Рим да го превърне в своя земя. По онова време Британия била страна, която нямала кой знае какви съкровища, които да предложи на завоевателите. Земя, където Наблюдателите изградили своя нов щаб след потъването на Атлантида. Четох записките му за неговото пристигане в Англия — бяха сред свитъците на Наблюдателите. Няма никакво съмнение, че Йосиф също е бил Наблюдател, който се опитвал да възстанови равновесието, след онова, което се случило в Близкия изток.
Изглежда хората му са свършили чудесна работа, защото агентите на „Мисията“ продължавали да смятат, че Граалът е в Близкия изток и Тацит пращал армията си на едни или други места с надеждата да го открие.
През 67 г.сл.Хр., след кръвопролитна битка Ерусалим бил превзет от римляните, предвождани от Тит, чийто пръв военен съветник бил не друг, а Тацит. Смята се, че над един милион евреи намерили смъртта си във войната или били продадени в робство. Храмът бил разрушен, докато от него не останал камък върху камък, а градът бил опустошен и опожарен.
Но Граалът бил в безопасност и изчезнал в продължение на няколко столетия от погледите на онези, които го търсили. Пазели го Наблюдателите в Авалон.
Че Лу се покашля, за да каже нещо, но в този момент в заседателната зала влезе майор Куин и й спести усилието.
— Налага се да приберем хеликоптерите, които трябваше да евакуират групата. Ако останат още малко там, могат да бъдат засечени от противника — особено след като се лишихме от АУАКС-а, който преди можеше да заглушава техните радари. Нашето правителство изпрати официална нота заради свалянето на самолета, но ситуацията е доста объркана. Египтяните възразяват, че вече два пъти сме нарушавали въздушната им граница.
— Какво можем да направим? — попита Яков.
— Успях да осигуря директно изображение от шпионския сателит, който е над този район. Ще го държим под око — това е всичко, което можем да направим.
18.
Платото Гиза, Египет
Търкот шляпаше из водата, която заливаше пода на тунела. Отпред се чуваше грохотът на подземната река. Цялото тяло го болеше, чувстваше, че е на предела на силите си, мъчеше го отчаяние. Мъжете, които бе повел, бяха мъртви, Дънкан бе останала в ръцете на Сянката на Аспасия, той бе взел Граала и кивота. Мисията се оказа пълен провал.
Когато познатото тракане на метал в скала се дочу отново зад него, той установи, че му трудно дори да ускори крачка. Тракането се приближаваше, същевременно таванът се снижи и тунелът стана по-тесен. В бледата светлина на тунела той забеляза, че след двайсетина метра ще трябва да се гмурне под водата.
Звукът отзад внезапно спря, но сега Търкот беше в капана между „изтребителя фу“ и изпълнения с вода тунел отпред. Продължи още малко, докато можеше да диша с обърнато нагоре лице. След това си пое няколко пъти въздух с пълни гърди, скри се под водата и заплува по посока на течението. Почти веднага течението го завъртя и го блъсна в стената.
Когато вече смяташе, че не може да издържи още дори миг, отгоре се показа бледа светлина. Той ритна с крака, използвайки последните си резерви от сила, изплува отгоре и пое жадно въздух, като премигваше, заслепен от ярките лъчи на слънцето. Огледа се и още щом се извърна, забеляза пирамидите и Сфинкса, които стърчаха на запад по течението на реката.
Когато погледна в обратна посока, откри, че право към него по реката се носи египетски патрулен катер с готова за стрелба картечница. Беше твърде уморен, за да се опита да й избяга с плуване — пък и кой ли би могъл да избяга на моторен катер?
Циан Лин, Китай
Лексина прокара пръсти по староруническите знаци, издълбани върху повърхността на черния цилиндър.