Наномашините конструираха две грамадни врати, като използваха изпитания метод да премахват метала атом по атом. Цели пълчища от наномашини разтопяваха отсеците зад носа на кораба, превръщайки трюма в едно гигантско помещение, достъпът до което щяха да осигуряват новите врати.
Дълбоко в недрата на вулкана Рапа Кару Кели Рейнолдс засече нечие ново присъствие, което осъществяваше връзка със стража. То даваше команди на извънземната машина и очевидно притежаваше власт, на каквато досега Кели не бе ставала свидетел, дори когато стражът бе общувал със своя колега от Марс.
За миг връзката с Марс бе възстановена и оттам някой направи опит да заглуши новото присъствие, но непознатият се оказа и по-силен, и по-близо. В началото Кели сметна, че това е главният компютър, който си възвръща контрола, но след това долови присъствието на човешки ум зад всичко това и осъзна, че източникът на властващата сила е човек.
Аспасия!
Името отекна в съзнанието й. Но как е възможно? Аспасия — човек? Та той е бил аирлианец. И освен това беше мъртъв.
В страха си да не бъде открита Кели се отдръпна назад, затваряйки вратата към постоянния поток от информация и отново се скри в черупката на собственото си тяло.
Зона 51, Невада
— Не ми изглежда никак добре — майор Куин хвърли сноп черно-бели снимки върху масата в заседателната зала. Наведе се и посочи една точица във водата. — Тази е отпреди осем минути. Това тук е Търкот.
Той измъкна отгоре друга снимка.
— А тази е отпреди шест минути.
Виждаха ясно египетския патрулен катер непосредствено до Търкот. На следващата снимка Майк вече беше изтеглен на борда и заобиколен от войници.
— А останалите членове на групата?
— Никаква информация.
— Не можем ли да накараме някой във Вашингтон да се свърже с Кайро и да поиска освобождаването на Търкот? — попита Яков.
— Те и без това вдигнаха страхотен шум за сваления АУАКС. А сега египтяните са пленили американски пилот, влязъл нелегално на тяхна територия. На всичко отгоре са позволили на онези хеликоптери да се измъкнат безпрепятствено. Който и да стои отсреща, разполага с далеч по-силни козове пред египетското правителство, отколкото нашата страна. Мисля, че времето за преговори е отминало отдавна.
— И какво предлагаш? — попита Яков.
— Трябва да почакаме и… — подхвана Куин, но Че Лу внезапно стовари длан върху масата, привличайки вниманието им.
— Не можем да чакаме. Нямаме никакви сведения за съдбата на двамата „тюлени“ които преминаха под щита на Великденския остров. Онези, които чакат вече са в подземията на Циан Лин и разполагат с ключа. — Тя чукна с показалец по снимката. — Търкот не успя да спаси Дънкан, а и не виждам Граалът да е в ръцете му. — Тя се извърна към Куин: — Трябва да се научиш да мислиш глобално, да не чакаш помощ само от твоето правителство. Коя страна разполага с най-добра агентурна мрежа в Египет?
— Израел — кимна Куин.
Че Лу бе завладяна от желанието да наставлява, сякаш беше на катедрата на Пекинския университет.
— Много добре. Значи един израелски агент се е срещал с Търкот в базата Хазерим? — Тя не дочака отговор. — Предлагам да се свържем с този човек и да видим каква помощ може да ни окаже. Тръгвай де! — тя едва не го блъсна към вратата.
След като Куин излезе, Че Лу се приближи до седналия пред компютъра Муалама.
— Готова ли е следващата част от ръкописа?
Муалама я погледна над ръба на монитора.
— Да. Тъкмо се зарежда.
— Там посочва ли се какво точно върши Граалът? — попита Че Лу. — Информацията е особено важна, след като, както се оказа, някой е избягал с него.
— В новата глава се разказва за странстванията на Граала и… — Муалама направи пауза. — Най-добре сами да прочетете. — Той отново сведе поглед към свитъка.
— Сядай! — нареди Че Лу на Яков.
В продължение на близо петстотин години Граалът бил укриван успешно от Наблюдателите в техния щаб в Авалон. Това, че никой от членовете не се поддал на изкушението да почерпи от тайнствената му сила, показва колко строга е дисциплината в ордена. Неизбежно било една толкова могъща реликва да предизвика нови проблеми и сътресения.
Един от Наблюдателите на име Мирдин, известен по-късно под името Мерлин, прочел някои от свитъците, които и аз съм превел. Узнал за Атлантида, за Граала, кивота и за извънземните същества, които посетили Земята. Научил и за онова, което последвало. Предполагам, че той е откраднал някои стари свитъци, където се разказвало за силите, които уаджетите използвали в Атлантида, и след като изучил внимателно начините за тяхното овладяване, започнал да ги прилага в своя полза, като се представял за всемогъщ магьосник. И действително такива неща като барута, употребата на компаса и използването на целебни билки били добре познати на обитателите на Атлантида, ала за хората от Англия представлявали необясними чудеса.