Помисли си дали да не побегне, но куршумите щяха да го застигнат лесно. Едва не се засмя. Усети възвръщащия се прилив на адреналин, умът му се пробуждаше, търсейки трескаво изход. Заплахата на смъртта го бе накарала да заживее отново на пълни обороти.
— Дайте ми шанс… в пустинята — прошепна Търкот на офицера.
— Боя се, че няма да стане — отвърна полковникът и погледна крадешком цивилния.
— Позволете ми поне да умра с оръжие в ръка. Дори да е празно… — да можеше само да си освободи ръцете, щеше да има поне някакъв шанс.
На лицето на полковника трепна усмивка.
— За Валхала ли си се приготвил? Да не си някой викинг, та да защитаваш с меч и секира залата на войните?
— Работех в Зона 51. За човечеството — отвърна Търкот. Той кимна към цивилния. — А този е лакей на пришълците. Дори не е истински човек. Извънземните машини са се ровичкали в мозъка му. На такива ли служиш, или на хората?
Водачът излая нещо на арабски. Офицерът извади пистолета и произнесе някаква команда. Шестимата войници опряха прикладите в раменете си.
Търкот неволно напъна мишци срещу металните окови. Офицерът отстъпи встрани, на десетина крачки от наказателния отряд.
Той кресна друга заповед и Търкот трепна, очаквайки куршумите да се забият в гърдите му. Изглежда обаче това бе само „За стрелба!“
Търкот изгуби търпение. Приклекна, изтегли ръце под краката си и ги извади отпред. След това скочи отново и се втурна срещу наказателния отряд с присвити рамене, сякаш щурмуваше ураганен вятър. Очакваше всеки момент да го повалят със залп.
Оръжията изщракаха — войниците презареждаха — но никой не стреля. Неколцина от тях дръпнаха наново затвора, предполагайки вероятно, че оръжието им е засякло. Търкот реши, че сега не е време да се двоуми, сграбчи цевта на най-близкия автомат, дръпна го от ръцете на войника и стовари приклада върху главата му. Сетне отстъпи назад, вдигнал автомата като тояга, а останалите петима войници го обкръжиха.
Полковникът се обърна бавно към цивилния и изстреля в него целия пълнител. Куршумите попаднаха право в главата, пръскайки кръв и късчета мозък по белезникавия пясък.
Полковникът викна нещо на арабски и петимата войници се извърнаха към него.
— Лягай! — нареди полковникът на Търкот със съвършено спокоен глас и измъкна малък „Узи“ от преметнатата през рамото му чантичка.
Търкот се метна на пясъка и в същия миг първият откос повали войниците. Той бавно се изправи на крака, без да откъсва поглед от полковника. Чудеше се какво ще последва.
— Да се махаме оттук — рече полковникът и посочи с димящото дуло на автомата към камиона. — Надявам се, знаеш как се кара това нещо.
— Кой си ти? — попита го Търкот.
— Полковник Ахид Фасид от египетската армия — отвърна другият. — Военно разузнаване, за твое сведение. Наложи се да използвам доста връзки, за да пратят точно мен. Добре, че в армията нашите документи все още имат някаква тежест.
— Не разбирам.
Фасид въздъхна.
— Така се правят нещата тук. Как според теб щяхме да задържим мира толкова дълго? Баща ми и всичките ми чичовци са загинали във войни. Не бива да повтаряме грешките им. Работя и за Мосад, когато интересите ни съвпадат, и не излагам на опасност страната си. Тази сутрин ми се обади един приятел от Мосад и ме помоли да те държа под око. Това — той посочи проснатите тела — надминава всичко, което съм правил досега. Време е да кажа сбогом на досегашния си живот.
— Защо не можаха да стрелят? — попита Търкот.
— Защото предварително им извадих ударниците — похвали се Фасид. — Накарах ги да ми дадат оръжията за проверка. А сега да изчезваме от тук. Имаме среща с хеликоптера.
19.
Циан Лин, Китай
— Името ми е Чанг Чи, придворен служител на най-благородния император Ши Хуанчжоу, Владетел на цивилизования свят, чието управление се простира от изгрев до залез слънце и отвъд. — По лицето на говорещия се плъзна лека усмивка. — Поне така се представях по мое време.
— Аз съм Лексина, водач на Онези, които чакат, а това са моите подчинени Елек и Коридан. Машината ли те научи да говориш нашия език?
Чанг стоеше пред златната пирамида, току-що бе излязъл от сияещата й обвивка.
— Много са пътищата за онзи, който знае. Въведен съм в текущата ситуация. Положението е доста тежко. Силите на Сянката на Аспасия се мобилизират. Има много неща, които не разбирам, но ясно е, че сме в опасност.