— Имаш директна връзка на МХФ-честота — докладва вторият пилот. — Само побързай.
Търкот се блъсна в стената, когато вертолетът внезапно изви надясно и се спусна още по-ниско над земята.
— Поне ще стигнем ли до водата? — попита той, преди да включи радиото. Вече виждаше следите от двата изтребителя, които пикираха надолу към тях.
— Ако не, друго ще опитаме. Запазили сме някои номера за краен случай.
Търкот включи радиото и поиска да разговаря с най-старшия американски офицер в Сауткемп. Вертолетът се заклати застрашително и изведнъж Търкот зърна с крайчеца на окото една ракета, която профуча само на метри от кабината и се заби в пясъка. Стомахът му се сви болезнено, когато малкият МДХ рязко описа завой на 180 градуса. Двата изтребителя прелетяха над тях и тогава хеликоптерът се завъртя в предишната посока и пое първоначалния курс. На самолетите им бяха необходими двайсетина километра, докато отново заемат позиция за атака.
— Какво правят? — извика вторият пилот.
Търкот отвори вратата и се надвеси отвън. Виждаше ясно изтребителите, които летяха по-ниско от предишния път и на пресечен курс.
— Ще стрелят с оръдията — отвърна той. — Летят максимално ниско и бавно. — Знаеше, че за изстрелването на ракети е необходима височина, за да могат да си осигурят топлинно прехващане. Хеликоптерът изглежда бе снабден не само с топлинни примамки, но и с антирадарно устройство — инак едва ли щяха да преживеят още първата атака.
— Разстояние?
— Около три километра — докладва Търкот.
— Ще чакат, докато излязат зад нас и тогава ще стрелят. На около половин километър — каза пилотът.
— Откъде знаете? — попита Търкот.
— Чели сме тактическите им наръчници.
— Дистанция километър и половина! — обяви Търкот. — Колко остава до брега?
— Дванайсет километра.
Нямаше начин да успеят. Приближаващите се отзад изтребители бяха като запратени от невидима ръка черни копия.
— Осемстотин метра — каза Търкот.
— Сега! — викна вторият пилот.
Търкот почувства, че вътрешностите му се надигат, когато вертолетът внезапно вирна нос нагоре. Той се облещи, осъзнавайки, че вижда пред себе си пустинята, сетне изгуби напълно ориентация, докато малкият МДХ премина във вертикален полет, навлизайки в стремителен лупинг.
Двата изтребителя префучаха под тях и Търкот ги видя, увиснал с главата надолу и придържан към седалката единствено от презрамките на колана. Сетне вертолетът се спусна от другата страна и изравни полета с неочаквана лекота.
— Огън! — изкомандва пилотът. Една самонасочваща се ракета „Стингър“ се откъсна от ракетния контейнер и се стрелна след отдалечаващите се изтребители.
— Огън!
Втора ракета последва първата.
Египетските изтребители се разделиха — единият изви надясно, другият наляво, включвайки отчаяно форсажа с надежда да изпреварят бързо приближаващите ги ракети. Но със снижаването си до височината на вертолета те се бяха озовали в обсега на тяхното оръжие и същевременно бяха изгубили така ценната възможност за маневриране.
Търкот откъсна поглед от втората огнена топка, когато чу неприятен, гърлест звук в кабината. Фасид повръщаше мъчително на седалката до него.
— Заливът — обяви вторият пилот, когато прелетяха над една по-висока дюна и пред тях се показа морето.
— На радара още двама преследвачи — обяви пилотът. — На шест минути полет зад нас.
— Къде ще сме след шест минути? — попита Търкот.
— В средата на Залива.
Търкот включи радиото.
— „Авангард-шест“, говори „Зона пет-едно-шест“. Приемам.
— Тук „Авангард-шест“ — обадиха се от другата страна и Търкот почувства вълна на облекчение.
— „Шести“, виждате ли ни на екрана? Приемам.
— Засякохме ви. Приемам.
— След колко минути сте при нас? Приемам.
— Десет минути. Приемам.
— Постарайте се да са шест — посъветва ги Търкот. — Инак няма да има кого да спасявате. Приемам.
— Ще се опитаме.
Пилотът държеше вертолета на шест-седем метра над водата, а двигателите работеха на максимални обороти. В кабината миришеше на повръщано, но изглежда никой не го забелязваше. Търкот не изпитваше страх. Отдавна бе привикнал да изключва чувствата си по време на битка. На всичко отгоре тук нямаше никакъв контрол над съдбата си — беше само пътник в машина, която всеки миг можеше да се превърне в огнено кълбо.
— Кораб отдясно — извика Фасид.
Търкот се надвеси през рамото му. Един товарен кораб с либерийски флаг пореше вълните на залива право към канала. Той включи интеркома.
— Не можем ли да използваме кораба за прикритие?