Вместо отговор пилотът изви рязко и се насочи право към широката кърма на кораба.
— Изтребителите на две минути зад нас — докладва вторият пилот.
— „Авангард-шест“, време на пристигане? Приемам — произнесе Търкот в микрофона.
— Шест минути. Край.
Пилотът повдигна нагоре носовия обтекател и вертолетът прелетя само на два метра над кърмата, размина се на метър с мостика, след това се озова над централната палуба.
— Ето там — вторият пилот сочеше отворения люк на трюма. Пилотът спусна вертолета над палубата на движещия се кораб, снижи се внимателно, като същевременно изравни скоростта на машината с тази на кораба и след това се гмурна в отворения товарен люк.
Висяха в мрака на грамадното помещение, където единствената светлина струеше от разтворения люк. Неколцина моряци се бяха надвесили от ръба и ги гледаха уплашено. Търкот си погледна часовника.
— Време е — обяви той след малко.
Само за миг се издигнаха през отвора и се озоваха над морето. Търкот се огледа. Двата египетски изтребителя кръжаха на около две хиляди метра над тях. Доста по-близо бяха четирите хеликоптера „Блекхоук“ с опознавателни знаци на ООН.
Малкият МДХ се стрелна право на изток и четирите хеликоптера го обкръжиха. Разположиха се два отгоре и два отзад, за да попречат на изтребителите да открият огън.
Зона 51, Невада
Кинсейд се облегна назад във фотьойла, загледан в компютърния монитор пред себе си. На екрана се въртеше сфера с двайсет и четири червени точки, които блещукаха върху повърхността й. Освен това имаше и три зелени точки, които съответстваха на Гиза, Великденския остров и Циан Лин. Една от червените точки съвпадна с зелената на Гиза, след това сферата се завъртя още по-бързо, докато компютърът се опитваше да изравни втората точка с Великденския остров. В случай на успех програмата щеше да направи опит да съпостави трета точка с местоположението на Циан Лин, но засега Кинсейд не можеше да се похвали с подобно нещо.
Докато наблюдаваше безуспешните опити на компютъра, хрумнаха му няколко възможности, все не особено перспективни. Например, че координатните точки са от съвсем друга планета — от Марс. Или пък математическите заключения на Че Лу са изцяло погрешни. А може би Гиза въобще не е включена в изброените пунктове и използването й като отправна точка само обърква нещата.
Кинсейд поклати глава. Нито една от тези възможности нямаше да го изведе от задънената улица. Още на времето като участник в програмите на НАСА се беше научил, че и невъзможното може да стане възможно. За това обаче беше необходимо да разглежда фактите без предубеждение. Ако това наистина бе аирлианска координатна система с най-важните точки на Земята, навярно бяха се погрижили по някой прост и ефективен начин да затруднят достъпа до нея.
Откъм заседателната зала се чуха възбудени гласове, но Кинсейд не им обърна внимание, съсредоточен върху проблема.
Майор Куин отвори вратата на заседателната зала.
— Търкот е бил евакуиран от израелски хеликоптер. След двайсет минути ще се приземят в Хазерим.
Яков вдигна глава от таблото за шах. Играеха с Че Лу.
— Тази новина заслужава да се полее — обяви той и извади плоска бутилка водка от един вътрешен джоб на ризата.
— Граалът? — попита Че Лу.
Ентусиазмът на Куин се изпари.
— Сянката на Аспасия е избягал с него, отвлякъл е и доктор Дънкан. Търкот смята, че са се насочили към „Мисията“, където и да се намира сега. Каза, че ще ни се обади по сателитната връзка веднага щом се качи на скакалеца. Използваше израелско радио и честота.
— Добри новини и лоши новини — обяви философски Яков и сръбна от шишенцето. — Винаги е така в живота.
— Някакви вести от Лари Кинсейд? — обърна се Че Лу към Куин.
— Нищо засега. Компютърът работи над пермутациите.
— Да се надяваме, че Търкот има план — рече Яков.
Военновъздушна база Хазерим, Израел
Майор Търкот нямаше никакъв план, освен да слезе от израелския хеликоптер без да се просне по лице. Чувстваше смъртна умора. Още щом се показа от люка, позна Шерев и го проследи с поглед, докато агентът от Мосад посрещаше с разтворени обятия полковник Фасид. Към Майк израелецът не бе толкова радушен.
— Ал-Иблис се е сдобил с кивота — бяха първите му думи, докато Търкот пристъпваше по нагорещения асфалт.
— И с Граала — добави Търкот, примижавайки от силното слънце. — Знаеш ли къде е отишъл?
— Последната радарна картина, преди да бъде разрушен АУАКС-ът, показваше, че са се насочили на изток — обясни Шерев и го поведе към очакващия ги скакалец. — Доколкото знаем, хеликоптерите са били снабдени с допълнителни горивни резервоари, което означава, че биха могли да стигнат до всяка точка на Близкия изток. Нищо не им пречи да кацнат на някое скрито летище и оттам да се прехвърлят на самолет. Една от подслушвателните ни станции засече УКВ-обмен между двата хеликоптера, в който се казваше, че се отправяли към някакво място на име „Мисията“, но не се споменаваха координати.