Крамър разгърна картата на планинската верига Нелис, която им бяха дали в базата, прокара показалец по нея и спря.
— Това е учебна зона. Има само номер. Зона петдесет и едно.
НАСТОЯЩЕТО
5.
Марс
През 1999 г. НАСА изстреля Марсианската орбитална климатична станция. Официалната задача бе да се прати сателит в орбита за една обиколка на Марс около слънцето, равна на две земни години, с цел изучаване на атмосферните условия на Червената планета.
Това беше лъжа.
Когато орбиталната станция се приближи до Марс, връзката прекъсна. Според даденото от НАСА обяснение проблемът бил в обмена на данни между орбиталния екип в Колорадо и навигационния екип в Калифорния по време на подготвителните фази на полета. Според официалния доклад единият екип използвал английски мерни единици, а другият — метрични. Поради тази грешка орбиталната станция се блъснала в повърхността на планетата, вместо да влезе в стабилна орбита. Доста странна и елементарна грешка за учени, ако бе истина. Това обаче също беше лъжа.
Всъщност проектът „Марсианска орбитална климатична станция“ бе разработен от „Меджик-12“. Неговата строго секретна задача беше да прелети над марсианския район Сидония и внимателно да го проучи със свръхмодерна техника за наблюдение. Сидония винаги бе привличала вниманието на земните астрономи поради няколкото очевидни аномалии, които изглеждаха прекалено линейни и симетрични, за да са естествени образувания. Първата беше възвишението, наречено „Лицето“, поради неестествената си форма, наподобяваща грамадно лице върху повърхността на планетата. Образуванието имаше дължина два и половина километра, широчина два километра и височина петстотин метра. Второто бе голяма пирамида недалеч от Лицето. Третото беше Крепостта — четири прави линии като стени около черен вътрешен двор.
Учените от НАСА години наред се бяха присмивали на всеки, който обявяваше тези обекти за нещо друго освен за естествени образувания. В същото време изглеждаше странно, че нито един от всевъзможните сателити, изстреляни за проучване на Четвъртата планета, не бе успял да прелети над тях, за да ги разгледа по-добре. Докато официалните изявления на НАСА показваха, че нито един кораб не е бил програмиран с подобна орбита, всъщност такава задача бяха имали няколко спътника като Марсианската орбитална климатична станция.
По време на първите полети на „Вайкинг“ на повърхността на планетата бяха спуснати два всъдехода, но далеч от Сидония. Сондата на „Патфайндър“ също кацна далеч от обекта. Мнозина наблюдатели смятаха, че НАСА нарочно се опитва да избегне получаването на по-точни сведения за Сидония. И бяха наполовина прави. НАСА наистина нарочно бе избегнала Сидония с „Вайкинг“ и „Патфайндър“. Причината обаче се криеше в това, че първият опит на „Меджик-12“ да проучи по-подробно Сидония през 1975 година с помощта на прототипа на спътника „Вайкинг“ и неговия всъдеход беше завършил със загубата им при влизане в орбита около Марс. Комисията смяташе, че това не е случайно, но изчака почти двадесет и пет години преди да повтори опита с Марсианската орбитална климатична станция, като се надяваше, че по-високата орбита може да я защити. И отново се провали.
Руският отдел IV, аналогът на „Меджик-12“, също се бе опитвал да проучи обекта. От края на 60-те години на XX век руснаците бяха изстреляли към Марс десет сателита. Два избухнаха при излитането. Връзката с други два беше прекъсната и не успяха да ги извадят от междинна орбита около Земята, за да ги насочат към Червената планета. Два се бяха отклонили от Марс поради повреда в насочващите системи и навярно все още се отдалечаваха от Слънчевата система. Три сателита влязоха в орбита около Марс, ала скоро престанаха да предават данни. Единственият спътник, който бяха успели да насочат към Сидония, бе започнал да излъчва изключително странна информация преди връзката също да прекъсне.
Руснаците предполагаха, че провалените космически полети са саботирани от очакващите или от водачите от Мисията. Поради липсата на данни от Марс те можеха само да се досещат, че в Сидония има някакъв защитен механизъм, който унищожава приближилите се спътници.
Истинският характер на Сидония се разкри едва след началото на настоящата война с извънземните, когато Аспазия и неговите привърженици излязоха от хилядолетния си криогенен сън, задействаха скритите си под Крепостта бойни нокти и полетяха към Земята, оставяйки в базата символичен гарнизон. Когато Търкот унищожи този флот, като постави клопка в кораба-майка, аирлианците на Марс бяха откъснати от своите, но не останаха със скръстени ръце.