Те пратиха малка армия роботи от Сидония на Монс Олимпус, докато други роботи проникнаха в Лицето и събраха металните части от останките.
Роботите на Монс Олимпус започнаха най-грандиозния строеж в Слънчевата система, като построиха рампа през високия шест и половина километра насип около планината. След като си осигуриха достъп, те продължиха нагоре по полегатия склон и стигнаха до място точно под върха на угасналия вулкан. Там изкопаха дълбока полусферична яма и я обградиха с решетка от черен метал. На три места изляха основи на грамадни кули и две от тях вече бяха построени.
Когато Яков използва главния пазител, за да изключи сидонийския, който контролираше роботите, конструкцията вече беше завършена и бяха издигнати две от трите кули. Третата се издигаше на повече от осемстотин метра в рядката марсианска атмосфера, но й оставаха още двеста метра.
Без помощта на роботите оцелелите аирлианци имаха само една възможност — да довършат последната кула и да ориентират предавателя ръчно. Бяха ремонтирани и задействани всъдеходите, които отдавна събираха прах в подземния гараж. Бяха проверени и тествани скафандри и подвижни модули.
Осем часа след изключването на пазителя към Монс Олимпус потегли конвой от двадесет коли с шестдесет аирлианци от Сидония, които отиваха да довършат предавателя.
Въздушното пространство на Иран
Някой силно тропаше на вратата.
Майк Търкот отвори очи. На хиляда и петстотин метра над пустинята към него с осемстотин километра в час се носеше изтребител и го обстрелваше с картечница. Куршумите рикошираха от корпуса на летящата чиния. Тъкмо тяхното тропане го беше свестило. Той проследи с поглед самолета, който профуча съвсем близо край неговия кораб. Ирански обозначения. Това поне му даде представа къде се е намирал, когато бе изгубил съзнание. Освен тропането куршумите очевидно не оказваха никакво въздействие върху корпуса на извънземния съд.
Търкот поклати глава и незабавно съжали, защото слепоочията му болезнено запулсираха. Краят на действието на кръвния допинг и амфетамините, които бе взел, за да оцелее на Еверест, се оказваше също толкова мъчителен, колкото и самото изкачване на планината. Поне не му беше студено — тялото му се обливаше в пот под дебелите дрехи. Той се разсъблече. И видя проблясък на метал.
Обърна се, протегна ръка към меча, който лежеше до седалката в центъра на летящата чиния, и стисна ръкохватката. Връхлетяха го късчета от действителността и непосредственото минало. Екскалибур. Легендарен меч, създаден от извънземни. Ключ за главния пазител, скрит от много поколения на почти недостъпния северен склон на Еверест.
Това му подсказа защо е бил там и накъде се е насочил. Към главния пазител. При Яков — руснакът навярно беше проникнал във втория кораб-майка, известен като Ноев ковчег, и бе открил извънземния компютър. Търкот за миг затвори очи и си представи тази част от света. Турция се намираше на северозапад от Иран. А Арарат беше в Източна Турция.
Изтребителят отново се приближаваше, този път от другата страна. Летящата чиния увеличи скоростта си и с лекота се отдалечи от него с над три хиляди километра в час. Иранският самолет изостана.
Търкот взе микрофона и го включи.
— Куин, тук Търкот. Край.
Отговори му развълнуван загрижен глас.
— Божичко, майоре, мислехме, че пак сме те изгубили. Просто изчезна от ефира.
— Имате ли връзка с Яков?
— Не. Не сме получавали съобщения от него, нито от никой друг от Делта. Засякох разузнавателни сведения на Службата за национална сигурност, които показват, че около Арарат има сериозно военно раздвижване. Мисля, че не сме единствените, които търсим кивота и главния пазител. За щастие, изглежда, че Яков пръв е стигнал до него.
Което означаваше, че Арарат — и корабът-майка и главният пазител — още не е в сигурни ръце.
— Знаем ли нещо за Дънкан?
— Не много повече от преди — призна Куин. — Проверих и не открих признаци за друг „Меджик-12“. Никой не знае кой е отвлякъл Дънкан, но мисля, че не е държавна институция.
— Насочвам се към Арарат — каза Търкот. — Искам да видя в какво се е забъркал Яков. Продължавай да търсиш Дънкан. Трябва да установим каква е нейната история. Зад всичко това се крие нещо, което още не ни е известно.
Планината Арарат, Турция
Яков отстъпи назад от главния пазител, препъна се в тясната платформа на червената пирамида и едва не падна. Запремигва и се върна в действителността от света, който му бе показал пазителят.