Яков го пусна и се отдръпна назад. Видя меча.
— Екскалибур?
Търкот кимна утвърдително.
— Глупав въпрос — каза Яков. — Ако не беше в теб, нямаше да мога да постигна всичко това. — Усмивката му стана още по-широка. — Най-после победихме гадовете.
— Кой беше в нокътя? — попита Търкот.
Яков се изплю.
— Аирлианци. Предполагам, че са от Циан Лин, тъй като с тях имаше китайски войници. Дойдоха да вземат главния пазител, обаче ние ги изпреварихме.
— Къде са другите?
Усмивката на Яков се стопи.
— Всички са мъртви. Аирлианците и китайците за малко да ни победят. Мнозина храбреци дадоха живота си.
Още жертви. Търкот бе изгубил броя на загиналите в битките за контрол над артефактите на аирлианците. Той мислено обеща на хората, които бяха дали живота си, че щом войната приключи, ще се погрижи наследството на аирлианците никога повече да не се изправя на пътя на човешката раса.
— Има един проблем — каза майорът.
— Винаги има проблем — изсумтя Яков. — Руснаците още от малки се научават да приемат това. Какъв е този нов проблем?
— Аирлианците на Марс строят на Монс Олимпус нещо, което според Кинкейд е комуникационно средство. Той смята, че още не е завършено, но оставало малко.
Яков обмисли тази информация.
— Така. Ако Артад се качи на онзи нокът и стигне на Марс, и завършат предавателя, той ще може да се свърже с родния си свят и да повика още аирлианци.
— Да.
— Това наистина е проблем — призна руснакът.
На Търкот му прималя и той залитна. Яков го хвана за рамото.
— Добре ли си?
Майорът прокара длан по челото си и усети, че се е изпотил. Целият гореше.
— Просто съм малко замаян.
— Замаян ли?
— От прекалено голямата разлика във височината и температурата — поясни Търкот. — Къде е главният пазител?
Яков му даде знак да го последва, обърна се и закрачи по коридора, като внимаваше да не се отдалечава много от него.
— Ами Сянката на Аспазия и Граалът?
— Нановирусът е дезактивиран — отвърна Търкот.
— Знам. Аз изключих пазителя, с който го контролираше. Всички вторични пазители са изключени, включително марсианският. Това би трябвало да забави строителството.
— Моят флот си възвърна контрола над двете изгубени спецчасти. Обединеният флот се насочва към Великденския остров. Без пазителя Сянката на Аспазия няма щит и почти няма енергия. Куин казва, че избягал от острова с летяща чиния, но го следят. Би трябвало да успеем да се справим с него и да си върнем Граала. Флотът може да спаси Кели Рейнолдс.
Яков се намръщи. Бяха стигнали вратата на помещението, в което се намираше главният пазител.
— Не бива да подценяваш Сянката на Аспазия. Той много отдавна е на Земята и се е сблъсквал с достатъчно препятствия. Освен това трябва да допуснем, че е пил от Граала и е безсмъртен. Ами водачите? Дори след изключването на пазителя от Великденския остров те са запазили полученото умствено програмиране. И съм сигурен, че по света са пръснати и други.
— Водачите са малко на брой — отвърна Търкот, спря на входа и погледна светещата червена пирамида. — Без нановируса техните възможности са ограничени. — Мислите му се насочиха към Лиза Дънкан, която също бе пила от Граала и после я бяха отвлекли. Все още не знаеше кои са похитителите й. — Получи ли някаква информация за местонахождението на Дънкан от това нещо?
— Не съм опитвал — каза Яков. — Бях зает с други неща. Ще проверя дали има сведения и за предавателя. — Руснакът прекоси трапа до пирамидата и опря длани върху стената й.
Търкот нямаше желание да се свързва с главния пазител. Беше докосвал обикновен пазител в тайната база в Дулче, където „Меджик-12“ провеждаха биоексперименти върху отвлечени хора. Прекият контакт между ума му и извънземната машина го изпълваше с отвращение.
— Нищо — съобщи Яков след десетина секунди. — Обаче е странно. — Все още със затворени очи, той се намръщи. — Изключително странно. Получавам образи, излъчени от другите пазители преди да ги изключа.
— Какви образи? — попита Търкот.
— Нещо в небето. Движещо се. Черно. Сферично тяло с шест израстъка. Някакъв космически кораб. — Яков замълча за миг, после продължи: — Избухва. Високо над безкрайна гора. А, виждал съм такава гора. Знам какво е това. — Той пусна главния пазител, отстъпи назад и се обърна към майора. — Спомняш ли си генерал Хемстад на Дяволския остров?
На Търкот му се струваше, че оперативната база на Мисията е била разрушена много отдавна, макар че всъщност това се бе случило сравнително скоро. Едва бяха осуетили опита на извънземните да изтребят човечеството със смъртоносен вирус.