Озоваха се в голямо преддверие, чиито стени бяха покрити с пищни изображения. Оттам започваше тунел, който водеше надолу към дълбините на могилната гробница. Тунелът бе широк десет метра и прав като стрела.
Първите войници напредваха предпазливо, тъй като не знаеха какво да очакват. Стигнаха до място, от което под прав ъгъл се отклоняваха два коридора. Старшият офицер прати по-малки групи във всеки от тях.
Продължиха по главния тунел и на двадесет метра пред тях се появи мътна червена светлина. Той даде знак на хората си да спрат. Светлината промени формата си — от кръг се преобрази в двуметрова линия, докосваща пода. После се разшири и се превърна във фигура. Офицерът беше гледал видеозаписа, който Артад бе пратил на китайския парламент, затова видът на извънземния не го изненада. Яркочервените му очи се вторачиха в китаеца, продълговатите котешки зеници не издаваха никакви чувства.
Фигурата вдигна дясната си ръка. Пръстите й бяха свити в юмрук. След това вдигна другата си ръка с широко разтворена длан. А после удари с юмрука по дланта си.
В този момент дълбоко в главната пещера, където се съхраняваха провизиите и пазителският компютър на Артад, избухна аирлианско оръжие. Подобно на ядрена бомба, по-малко и по-компактно, но със същия опустошителен ефект. Експлозията изгори хората в тунелите, после взриви самата могилна гробница и осея района в радиус от осемдесет километра с останки. Там, където се бе издигала деветстотинметровата могила, остана само зейнала яма.
Пекин най-после получи отговор от Артад.
Великденският остров
Към Великденския остров на голяма височина летяха четири F-14. Когато се приближиха, забелязаха, че непрозрачният щит, който пазеше острова, е изчезнал. Два от изтребителите останаха на същата височина, за да осигуряват прикритие, другите два се спуснаха и прелетяха над международното летище.
Пистите бяха покрити с хиляди моряци и морски пехотинци, които ръкомахаха като луди и радостно подскачаха при вида на самолетите. Пилотът на първия изтребител съобщи на приближаващия се американски флот и следващите го самолети, че пътят е чист, и продължи да кръжи на средна височина.
Великденският остров има площ едва четиристотин и четиридесет квадратни километра, самотна точица насред Южния Пасифик. Над него се издигат три вулкана, които са причина за триъгълната му форма. Отдавна спящите вулкани са заобиколени от фигурите, с които бе известен островът преди откриването на скрития там пазителски компютър: осемстотинте моаи (статуи). До този момент беше загадка защо островитяните са положили толкова усилия не само да издялат статуите от мекия вулканичен туф на кратера Рано Рараку, но и да ги пренесат на брега и да ги изправят с лице към морето. Днес бе ясно, че фигурите са били предупреждение за всеки, който минава край острова, да не се приближава.
Не бяха обърнали внимание на предупреждението.
По-малко от пет минути след прелитането на изтребителите пристигнаха осем транспортни самолета С-2А „Грейхаунд“ от самолетоносачите „Кенеди“, „Стенис“ и „Уошингтън“. Един по един те кацнаха на пистата и спряха пред главния терминал. Лекарите и другите военнослужещи бяха посрещнати от хилядите, които някога бяха под робството на нановируса и пазителя.
Специално подразделение се насочи към тунела, изкопан от ККИООН — Комисията за контрол на извънземните към Обединените нации — в Рано Кау, един от трите вулкана на острова. Тунелът водеше до камерите, от които за кратко беше управлявал Сянката на Аспазия и в които преди хилядолетия бе скрит пазителски компютър.
Подразделението завари камерите празни — само една съсухрена фигура бе просната на пода до тъмната пирамида. Отначало помислиха, че са открили труп, но един от лекарите провери със стетоскоп и смаяно чу съвсем слаба сърдечна дейност. Той бързо нареди хора с носилка да изнесат тялото на повърхността и предупреди един от самолетите да се приготви колкото може по-бързо да го откара във флота.
Едва тогава някой забеляза мигащата лампичка на контролния пулт.
Мексиканският залив
Струи пот се стичаха от лицето на Дънкан по студената стоманена повърхност на носилката. Тя пъшкаше със стиснати зъби и тялото й опъваше ремъците. Във въздуха се носеше тихо жужене, показващо високоенергийния поток, преминаващ от кивота на завета през короната в мозъка й.
На малкия екран играеше палитра от багри. Гарлин наблюдаваше безизразно, без да й обръща никакво внимание. Ръката му беше върху пулта и само връхчетата на пръстите му докосваха клавишите, докато насочваше сондирането. За миг се появи образ, група изправени камъни, подредени в полукръг, с хоризонтални плочи отгоре, насред обширно поле. Той бързо изчезна, но ръката на Гарлин вече се движеше и нареждаше на сондата да го върне с повече подробности.