Камъните се появиха отново — ала сега бяха шест, с три хоризонтални плочи. Край тях стояха фигури в бели роби с факли в ръце. Камъните бяха четири пъти по-високи от тях. Пипалото на Рояка в Гарлин позна централните два камъка — същите, които в предишната сцена бяха поставили Дънкан и нейният партньор, за да обозначат заровения си кораб.
А ето я и нея, застанала в края на групата, с качулка, скриваща почти цялото й лице. Мъжът бе от дясната й страна. Под робата му проблясваше броня.
Образът избледня.
Гарлин насочи сондирането. Жуженето се усили. Дънкан изви гръб, после се изпружи на стоманената повърхност.
Сцената се появи, ала този път без пеещите мъже. Само Дънкан и мъжът. Беше пълнолуние и изправените камъни хвърляха дълги сенки. Мъжът стискаше меч и тревожно се озърташе. Дънкан се приближаваше към централните камъни.
Тя нададе мъчителен вик. Тялото й върху масата се разтресе. После изведнъж спря.
Образът изчезна.
Гарлин премести поглед от екрана към масата. Дънкан лежеше неподвижно — за пръв път, откакто бе поставил короната на главата й. Той се пресегна, постави пръсти на шията й и потърси сънната й артерия.
Нямаше пулс.
Беше мъртва.
Гарлин остана в тази поза, докато пипалото на Рояка обмисляше положението. После му бе наредено да провери кивота и да извади сондата. Причината за смъртта беше установена почти незабавно: мозъчен аневризъм. Клетките на кръвоносния съд бяха програмирани да се пръснат, ако активността в определена част от ума й надхвърли съответното равнище.
Това и преди се бе случвало с пленени аирлианци — те бяха програмирани да умрат, за да не издадат тайната си. Поради тази причина така и не бяха открили родната им планета. Всички пленници умираха преди да разкрият тази информация, а заловените пазителски компютри се самоизключваха при опитите за достъп до тези данни.
И сега Дънкан не им беше разкрила къде е скрит корабът й. Бе програмирана да умре преди да го стори.
Само че тя вече беше безсмъртна. Гарлин се отдръпна и зачака. Артерията се самовъзстанови. След малко повече от минута сърцето на Дънкан отново затуптя.
Пръстите му погалиха клавишите и сондата на кивота се стрелна към паметта й. За да проникне през преградата и да открие местонахождението.
Екранът затрептя. Дънкан и мъжът бяха в кораба. Роякът позна сцената и устройствата — две вани за криогенен сън. Дънкан беше по-стара, косата й бе почти съвсем бяла, гърбът й — превит от възрастта, лицето й — покрито с бръчки.
Как бяха влезли вътре? Къде се намираше корабът?
Артерията поддаде, кръв нахлу в мозъка на Дънкан и екранът почерня. Когато вирусът в тялото възстанови артерията, кръвта в мозъка беше изтласкана през мозъчната кора, изтече през ушите й, събра се на локвичка под главата й и обагри косата й. Вирусът, който бе поела от Граала, не само възстанови кръвоносния съд, но и образува нужните нови кръвни клетки.
Гарлин зачака, вцепенен от пипалото на Рояка. Много ги биваше в чакането. Разузнавачи като този понякога прекарваха хиляди години на някоя планета в наблюдение и подготовка. От време на време действаха. Този Рояк беше дошъл в тази звездна система по маршрут на предишен разузнавач. Разузнавач, който просто бе изчезнал.
Случваше се. Вселената беше голяма и пътуването в нея криеше много опасности. Но такова изчезване трябваше да се разследва, макар и след хиляди земни години. Нямаха представа какво е оръжието, унищожило кораба. Поради това — и поради начина, по който тези човеци бяха отхвърлили игото на аирлианците, — Роякът знаеше, че е важно да прати информация за тази планета, за да я определят за приоритетно завладяване.
В миналото Роякът бе срещал и други потенциално опасни форми на живот, повечето от които на толкова примитивно равнище, че завладяването им беше пречило да създадат достатъчно високоразвита техника, за да се превърнат в истинска заплаха.
Дънкан отново оживя. Локвата кръв под главата й вече бе толкова голяма, че протече по пода. Пръстите на Гарлин заиграха по клавишите и насочиха сондата към същото място.
Пак се появиха криогенните вани. Този път обаче току-що клонираната Дънкан лежеше в една от ваните, докато мъжът я наблюдаваше. Той извади ка от слота на пулта пред себе си и го прибра в калъф. После отиде при ваната и помогна на Дънкан да излезе. На младата Дънкан.