При поредното изключване на мозъка на Дънкан екранът отново потъмня.
Пипалото на Рояка в Гарлин зачака.
Пустинята Къзълкум, Казахстан
Четири блестящи дракона чакаха на земята, един начело, другите три малко зад него. Всички бяха дълги десет метра и пет — широки. Дългите им извити шии се издигаха от късокрилите им тела и завършваха със змийски глави с големи челюсти, в които тъмнееха черни зъби. Тъмночервените им немигащи очи се взираха над пясъците.
В първия дракон Артад наблюдаваше дисплеите, показващи външния свят. Когато видя нокътя да се приближава — летеше ниско над пустинята — натисна един бутон и задната рампа на драконовата му машина бавно се спусна. Артад се изправи и слезе от кораба, последван от своите кортади.
Нокътят намали скоростта, изправи носа си към небето и кацна. На пет метра височина се отвори люк и оттам се спусна дълъг трап. Кортадите слязоха от летящите дракони и последваха Артад, който се запъти към нокътя.
Извънземният командир спря и плъзна червените си котешки очи по околността. Войниците му търпеливо чакаха. Бяха спали хиляди години и няколко минути не бяха от значение за тях. Артад се обърна към един от кортадите, негов заместник, и го заговори на аирлиански:
— Тази планета е бедна.
— Но е обитаема, господарю — отвърна заместник-командирът.
— Не особено. Ви трябвало да я оставим на Рояка. Достатъчно неприятности ни донесе.
Кортадът не отговори.
Накрая Артад отново се обърна към трапа.
— Ще изпълня дълга си. Ще върнем тези същества в коалицията. И после ще ги накараме скъпо да платят за дързостта си. — Той се заизкачва към нокътя.
Когато и последният аирлианец се качи на борда, трапът се вдигна, люкът се затвори и нокътят излетя на хиляда метра и спря.
От носа му се стрелна златна мълния и улучи централния от четирите дракона. Когато прахът и димът от експлозията се разнесоха, пясъците на километри наоколо бяха осеяни с останки.
Нокътят започна да набира височина и се понесе към космоса.
Космическото командване, планината Шайен, Колорадо
През 1961 година за изкопни работи в планината Шайен бяха отпуснати над осем и половина милиона долара. Година и два дни по-късно от вътрешността на планината бяха изкопани над седемстотин хиляди тона скала и започна строеж на електростанция, стоманена сграда, горивни и водни резервоари и други поддържащи системи.
Петнадесетте сгради бяха построени от заварена стомана и бяха поставени върху грамадни пружини. Твърдеше се, че има седемдесет процента вероятност цялата конструкция да издържи на петмегатонен взрив на разстояние от пет километра. Половинкилометров тунел водеше до двадесет и пет тонни врати, зад които се намираше главната пещера.
Първоначално центърът беше предназначен за връзка с радарната система за ранно предупреждение като мярка срещу заплахата от съветски бомбардировачи. После бе осъвременен за контрол над междуконтиненталните балистични ракети. С развитието на техниката задачата на центъра също се променяше и по време на Войната в Залива оттам следяха изстрелваните ракети СКЪД.
След края на Студената война се отделяше все повече внимание на космическите и мирновременните мисии като координиращите космически полети и следенето на контрабандата на наркотици. При получаването на предупредителна заповед от майор Куин центърът използва ресурсите си за проследяване на нокътя от Арарат до Казахстан. Срещата с четирите драконови кораба беше прихваната от шпионски сателит КХ-14 и бе наблюдавано качването на Артад и неговите привърженици на нокътя, както и унищожаването на драконите.
Когато нокътят се издигна в атмосферата, преминаха от сателитно заснемане към наблюдение от Земята. Операторите от военновъздушните сили не изпускаха нокътя от екраните си и го следяха внимателно като космическа совалка.
Марс
Докато всъдеходите се насочваха към Монс Олимпус, една самотна кола потегли към Лицето. Всички звена бяха дълги над метър, а цялата дължина на веригата надхвърляше осемдесет метра. Двете вериги носеха тридесетметрова капсула с форма на куршум и две манипулационни ръце отпред. В отсека за екипажа седяха трима аирлианци.
Преди изключването на сидонийския пазител лицето вече беше напълно изкопано от роботите. Първият предавател бе специално проектиран да използва техника, донесена от родния свят на аирлианците. След унищожаването му натрупаните останки му бяха придали форма на лице. Той вече нямаше такава форма. Центърът беше издълбан от роботи, събиращи материали за преизползване. Всъдеходът бавно се придвижи по развалините, смазвайки камъните с веригите си.