Машината прехвърли върха и се насочи към центъра. Аирлианците внимателно спуснаха всъдехода в ямата. На дъното имаше мътнозелено сияние и те продължиха натам. Точно преди да стигнат дъното грамадните вериги се плъзнаха и колата се наклони.
В задния край се отвори един панел и отвътре излезе ръба. Тя изстреля харпун към стената на ямата и широкото метър и двадесет острие се заби дълбоко в камъните. Използвайки харпуна като котва, аирлианците бавно отпуснаха кабела и се приближиха към сиянието.
Един от извънземните в контролния отсек пъхна ръце в манипулационните ръкавици. Големите метални клещи предпазливо започнаха да копаят. Накрая едната ръка внимателно хвана източника на зелената светлина — многостранен кристал с диаметър два и половина метра, — измъкна го от останките и го доближи до горния край на всъдехода.
От един преден люк излезе аирлианец в черен скафандър с въздушен резервоар на гърба. Специалните ботуши го задържаха за корпуса, докато се придвижваше към широката средна част точно под кристала. Той приклекна, вдигна малък панел и въведе код на шестоъгълния дисплей под себе си. Отвори се люк на голям трюм.
Аирлианецът говореше на онзи, който управляваше ръката. Кристалът бавно се спусна. Извънземният върху корпуса грижливо се увери, че няма да докосне страните на люка, и внимателно го насочи към отвора. Веднага щом кристалът влезе вътре, аирлианецът нареди на другаря си да спре движението, вмъкна се в трюма, провери специално построената за кристала стойка и даде команда на другия да продължи.
Спуснаха кристала върху стойката. Аирлианецът в трюма изчака, докато стойката пое цялата тежест, и съобщи, че всичко е наред. Металните клещи пуснаха кристала и ръката се измъкна от отсека. Извънземният въведе команда в контролния пулт на стената и стойката обхвана кристала.
Люкът се затвори и се херметизира. В предния край на помещението се отвори врата, водеща към коридор, но аирлианецът не си тръгна веднага. Той свали черния си шлем и отдолу се показа светла кожа и червени котешки очи. Извънземният почти цяла минута наблюдава кристала, после бавно, почти неохотно се обърна и се запъти към контролния отсек.
Като се поклащаше на кабела на харпуна, всъдеходът потегли нагоре и излезе от ямата. Когато се изкачи на върха, екипажът го обърна и го насочи по следата, оставена по червения пясък от другите машини, които бяха отишли на Монс Олимпус.
НАСТОЯЩЕТО
7.
Кемп Роуи, Северна Каролина
Майор Куин бе служил като оперативен началник на Зона 51 по времето, когато я беше ръководил „Меджик-12“. Когато Майк Търкот и Лиза Дънкан бяха разкрили, че комисията е „обладана“ и я бяха пречистили, незнанието на Куин за незаконната дейност на организацията и опитът му в управлението на центъра му бяха осигурили запазването на този пост.
В Кемп Роуи, на петдесет километра западно от Форт Браг, той изпълняваше функцията на координатор между оцелелите от Зона 51, осъществяваше връзката помежду им и пренасочваше информация към съответните представители на правителството на Съединените щати. След загубата на пазителите на Артад и Сянката на Аспазия това ставаше все по-лесно. Вече беше разгласил разгрома на извънземните. Докато светът празнуваше, той се опитваше да следи оцелелите в двата лагера.
Имаше пряка връзка със Службата за национална сигурност във Форт Мийд, която следеше електронния трафик, и Космическото командване, скрито дълбоко в планината Шайен в Колорадо. Чрез Службата Куин наблюдаваше отчаяните опити на водачите по света да влязат в контакт със Сянката на Аспазия и мълчанието на бившия им ръководител. Чрез Командването проследи нокътя от Арарат до Казахстан и сега наблюдаваше новия му курс.
Работеше в стар самолетен хангар в края на пистата, където се обучаваха спецчастите и откъдето провеждаха въздушните си операции. Мястото се охраняваше от елитната Делта Форс. Оцелелите от Зона 51 бяха принудени да се преместят там, след като правителствените сили бяха атакували Зоната по секретна заповед. Куин все още се опитваше да установи кой е издал тази заповед, тъй като всички държавни институции, с които до този момент се бе свързал, твърдяха, че нямат представа.
Беше разговарял дори с командира на частта, провела атаката. Той му бе съобщил само, че заповедта е имала верния шифър, че са разрушили базата и са откарали Лиза Дънкан на летище край Ню Орлиънс, където чакал самолет „Оспри“.