Сами по себе си бомбите не представляваха опасност за острова. Той ги взриви преди да се качи на летящата чиния и резултатът дори не се усети на повърхността. Но експлозията увеличи изтичането на енергия и направи процеса неовладяем. Течната скала се издигаше нагоре под огромно налягане.
Спящият от хиляди години Рано Кау скоро щеше да изригне.
Това щеше да опустоши Великденския остров и да унищожи всичко живо. Сянката на Аспазия обаче бе замислил нещо далеч по-ужасно. Великденският остров бе само първата плочка домино от плана му.
Планината Арарат
Търкот се настани на седалката в пилотския отсек на кораба-майка. Не много отдавна беше извел кораба на Аспазия в орбита, затова донякъде можеше да го управлява. Постави длан върху един от пултовете и заоблената стена пред него показа панорамен изглед от камерата навън.
— Знаеш ли какво правиш? — попита Яков.
Майорът отговори, като постави другата си длан върху един от шестоъгълниците, покрити с руническо писмо. Подът под тях се разтърси — електромагнитният планетен двигател бе активиран за пръв път от десет хиляди години. Гигантският съд се издигна от стойката си.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита Яков, вкопчил се в облегалката на огромната седалка на Търкот. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели.
Търкот пак му отговори с действие — обърна носа на кораба-майка към дупката, която нокътят беше пробил при излизането си. Естествено тя бе прекалено малка, ала майорът трябваше да допусне, че кораб, предназначен за междузвездни полети, няма да се затрудни особено много от скалата.
Оказа се прав. Черният извънземен метал се блъсна в стената на пещерата и я разби, без да намали скоростта си. Когато видя ясното небе пред себе си, Търкот плъзна дланта си напред и корабът-майка излетя от пещерата.
— Въпрос — каза той.
— Да?
— Накъде е по-бързо? На изток или на запад?
— Мисля, че е горе-долу еднакво — отвърна Яков.
Щом се отдалечи от Арарат, Търкот увеличи скоростта и набра височина.
— Ще тръгнем на изток — заяви той.
На дисплея се появиха два турски изтребителя, но за разлика от колегите си, които бяха прихванали летящата чиния, те бягаха колкото можеха по-бързо. Пилотите им очевидно бяха уплашени от огромните размери на кораба-майка.
— Как се отваря това нещо? — попита Търкот руснака. — Имам предвид трюмовете.
— Аз те доведох тук — отвърна Яков. — Предполагам, че мога да се оправя. Куин ми даде ръководството на „Меджик-12“ за другия кораб-майка в Зона петдесет и едно.
— Трябва да качим десетина хиляди души — каза майорът.
— Ще видя какво предлага главният пазител.
— Добре.
Яков излезе от пилотската кабина и тръгна към помещението на главния пазител. Търкот се пресегна и натисна друг бутон, после внезапно се намръщи. Беше се научил да пилотира кораба-майка от Зона 51 по инструкциите, написани от учени, които бяха работили в комисията и над половин век бяха изучавали кораба. Само че това му се струваше познато, сякаш неведнъж го бе правил. Не, това не беше възможно. Все още бе изтощен от преживяванията си на Еверест и сигурно умът му си прави шеги с него.
Очите на Сянката на Аспазия бавно се отвориха. Мускулите на ръцете и краката му се издуха, когато опъна въжетата. Напразно. Той завъртя глава и видя, че едрият руснак отново е в контакт с главния пазител.
Въпреки че имаше човешко тяло, Сянката на Аспазия се смяташе за аирлианец или по-точно, за нещо повече от представителите на двата вида, тъй като вече беше безсмъртен. Той бе уникален, нов вид. Ала тези човеци… Хилядолетия беше воювал с тях и въпреки привидното си презрение неохотно трябваше да признае известна уникалност и на тях. Да победят и него, и Артад в надпреварата за главния пазител и кораба-майка! А преди това да унищожат Аспазия и неговия флот. Просто удивително. И преди години да се справят с разузнавателния кораб на Рояка, като го взривяват над Тунгуския район — това бе истинска изненада. Сега съзнаваше, твърде късно, разбира се, че е трябвало да обърне по-голямо внимание на този предупредителен знак, но беше прекалено съсредоточен върху очакващите и поддържането на статуквото на тайната им гражданска война.
Яков отстъпи назад от главния пазител и погледна Сянката на Аспазия.
— Сега ще ни кажеш ли колко време остава до експлозията на Великденския остров?
Сянката на Аспазия сви рамене.
— Не знам. — Но когато руснакът плъзна ръка към пистолета на кръста си, съществото побърза да прибави: — Казвам ти истината. Отворих сеизмичен разлом дълбоко под земята. Рано Кау ще изригне. Скоро. Нямам представа кога точно.