Лейтенантът провери различните дисплеи, които получаваха информация от инсталираните в кутията уреди. Изглежда, всичко работеше.
— Спуснете я! — нареди той.
Морските пехотинци я пуснаха в отвора.
Макар да знаеше, че данните се предават сателитно до флота, лейтенантът съобщи онова, което му показваха датчиците.
— Сто метра. Сто и десет градуса.
Облиза устните си и продължи със следващата група данни:
— Петстотин метра. Сто и осемдесет градуса.
— Осемстотин. Двеста и десет градуса.
— Хиляда. Двеста и четиридесет.
— Хиляда и петстотин. Триста. — Докато гледаше движещите се цифри, той изчисли наум. — Досега няма никакви прегради.
Вторачи се в дисплеите. Не можеше да повярва, че кутията пада толкова бързо. Озърна се към отвора, който бе широк едва около метър. Колко широка беше тази шахта надолу? Трябваше да се разширява доста, щом кутията не се бе блъснала в стените й.
— Два километра. Петстотин градуса.
— Три километра. Седемстотин и петдесет.
— Пет километра. Хиляда.
— Седем километра. Две хиляди.
— Девет километра. Две хиляди и петстотин.
— Десет километра. Три хиляди.
Сякаш усещаше огромната топлина. По челото му избиха капки пот. После всички дисплеи угаснаха и лейтенантът запремигва. Бързо натисна няколко бутона.
— Последни данни: единайсет хиляди шестстотин четирийсет и два метра дълбочина. Температура: три хиляди и осемстотин градуса. Предполагам, че е потънала в течна магма. — Той отвори геоложка карта, която бе пратена по искане на самолетоносача. — Тук кората е дебела дванайсетина хиляди метра. Господа, имаме шахта чак до външното ядро, което, изглежда, се издига под налягане.
Въздушното пространство на Южна Америка
— Говори — нареди Търкот.
Гласът на Куин звучеше разсеяно и майорът предположи, че е затрупан с данни.
— Хм, има сведения от флота. Пуснали са някаква сонда в шахтата. Изглежда, е стигнала чак до външното ядро. И смятат, че магмата се качва нагоре.
— Значи Сянката на Аспазия за пръв път казва истината — разочаровано измърмори Яков.
— За шахтата — прибави Търкот и се обърна към микрофона. — Ами този Огнен пръстен? Какво е?
— Така се наричат разломните линии по различните тектонични плочи на материците, които се срещат със субокеанските плочи на Тихия океан. Пръстенът обгражда целия океан. По тези разломни линии има вулкани, и активни, и угаснали, и земетръсни зони. Пръстенът минава по калифорнийското крайбрежие, на юг по западното крайбрежие на Южна Америка…
— Чакай малко — прекъсна го Търкот, вперил поглед в екрана пред себе си. На него се виждаше южноамериканското крайбрежие, за което току-що беше споменал Куин. — Великденският остров е далече от Южна Америка. Как може тя да влиза в този пръстен?
— Между Южна Америка, Великденския остров и Тихоокеанската плоча има друга плоча — поясни Куин. — Нарича се плочата Наска. Великденският остров лежи върху мястото, където се срещат плочата Наска и Тихоокеанската плоча. Този разлом продължава на север и се свързва с южноамериканския тектоничен разлом. Пак той минава по западното крайбрежие на Съединените щати, по дъното на Тихия океан до Нова Зеландия, през Филипините до Япония, по западното крайбрежие на Русия и покрай Алеутските острови. Общата му дължина е повече от деветнайсет хиляди километра.
— Чакай — каза Търкот. Корабът-майка се носеше над сините води на Тихия океан и с огромна скорост продължаваше на запад. — Какви са тия тектонични плочи, по дяволите?
— Това е сравнително ново откритие — отвърна Куин. — Повърхността на Земята, земната кора, е образувана от девет основни плочи като Тихоокеанската и дванайсетина по-малки като Наска. Те представляват кора от твърда скала, плаваща върху течното външно ядро. И всички плочи се движат, което оказва три вида въздействие върху границите помежду им. Когато се отдалечават едни от други, образуват цепнатина, през която излиза материал, обикновено магма, и се втвърдява в хребет. Когато се сблъскват, едната плоча се приплъзва под другата. Доскоро ти се намираше в една такава зона — Хималаите са резултат от сблъсъка на Евразийската и Индийската плоча. В третия случай плочите се движат в срещуположни успоредни посоки — пример за това е разломът Сан Андреас. По Огнения пръстен се срещат и трите типа, затова имаме вулкани и изключително нестабилни зони. През хиляда деветстотин и шеста Сан Франциско е бил разрушен от сравнително слабо смущение в Пръстена — също като при изригването на Маунт Хууд.