Търкот видя, че Яков няма да каже нищо повече, затова вдигна сатфона си и натисна бутона за автоматичното избиране на Куин. Докато звънеше, чу отварянето на нова скоба.
Куин вдигна на третото позвъняване. Гласът му звучеше разсеяно и Търкот чу други гласове.
— Какво знаеш за сеизмичната активност, майоре?
Куин незабавно отговори.
— Всичко се успокои. Спрял си го.
— Нещо ново за Дънкан?
— Получихме едно странно съобщение. Изглежда, че някакви израелци — водени от Симон Шерев — са върнали кивота на завета на нов „Меджик-12“. Или поне те са си мислили така.
— Къде?
— На изоставена петролна платформа в Мексиканския залив. Потвърди се също, че осприто е използвано за секретна операция в този район.
— Тогава…
— Това не е всичко — прекъсна го Куин. — Получихме това сведение от един от десантниците на Шерев, който още е на платформата. Казва, че нямал връзка с Шерев и другите, откакто влезли в платформата.
Освободи се поредната скоба. Търкот изруга.
— Имаме ли нещо наблизо, за да проверим сигнала?
— Работя по въпроса.
В кораба-майка отекна четвъртият екот. Майорът погледна екраните и видя, че един от ноктите се отдалечава.
— Добър път — измърмори той.
— Мисля, че не го виждаме за последен път — подметна Яков.
Търкот очакваше руснакът да каже нещо такова.
— Ако пътищата ни пак се пресекат, ще оцелее само единият от нас.
— Той е безсмъртен… — започна Яков, но майорът го прекъсна.
— Ако пак се срещнем, ще оцелее само единият от нас, и това ще съм аз.
НАСТОЯЩЕТО
9.
Мексиканският залив
Подът на помещението беше покрит с кръв, но Гарлин като че ли не я забелязваше, докато се взираше в тялото на масата. Вече над двадесет пъти бе убивал Дънкан, вкарвайки сондата все по-навътре в мозъка й.
Роякът, по природа търпеливо същество, започваше да се нервира. Засечените съобщения от разузнавателната мрежа на човеците показваше, че един от оцелелите аирлианци има нокът и се насочва към Марс, където се строеше предавател. Цикълът на сондиране, смърт и съживяване започваше да става досаден.
Пипалото на Рояка нареди на Гарлин да възприеме нов подход. Той отиде в спасителната капсула и взе плоска черна метална кутия шестдесет на шестдесет сантиметра и дълбока петнадесет. Донесе я в стаята и я отвори. В гнездата имаше грижливо подредени хирургически инструменти.
Гарлин се приближи до кивота и въведе нови команди — нареди му короната да сканира мозъка й и да му даде карта. След няколко секунди се появи дисплей на мозъка на Дънкан. Артерията, която се пръскаше, бе осветена, ала Гарлин забеляза нещо друго. Малък кръгъл предмет близо до тила й. Нещо от плътен метал.
Когато Дънкан за пореден път се съживи, той включи свредела и го насочи към черепа й.
Отвратителният звук от метал, врязващ се в кост, не успя да заглуши вика й.
Хавай
През военната си кариера Търкот няколко пъти беше ходил на Оаху и не се сещаше къде другаде може да приземи кораба-майка и да разтовари хората от Великденския остров, освен на международното летище. Той насочи извънземния съд ниско над океана между Диамантения нос и Пърл Харбър.
Летището изглеждаше пусто, а и той получаваше объркани съобщения от хората на острова, които все още не се бяха възстановили от въздействието на нановируса. Пристанището му се стори странно без нито един военен кораб.
Майорът спря грамадния кораб над главната писта, спусна го почти до самия асфалт и се обърна към Яков.
— Отвори всички трюмове.
Люковете отстрани на кораба се отвориха и от тях се спуснаха трапове. Хилядите се заизсипваха навън, но Търкот не напусна контролната кабина.
— А сега какво, приятелю? — без да откъсва поглед от монитора, на който се виждаха хората, попита Яков. — Към Марс ли?
— Не още. Не сме готови.
— И как ще се приготвим?
Търкот разтърка лице и усети четината и разранената си от студа кожа.
— Сянката на Аспазия каза някои неща, които ми се струват логични.
— Например?
— Че Артад има нокът. Доколкото можем да определим, ноктите са бойни кораби. Той може да го управлява и да използва оръжията му. Ние дори не знаем как действа оръжието на този кораб, което Сянката на Аспазия използва на Великденския остров. Наблюдавах го, но не съм сигурен, че ще мога да повторя действията му, а и той нямаше да ми дава уроци. Убеден съм, че ще мога да закарам кораба до Марс, но какво ще правим после?