Веднага изключи кивота на завета и свали короната от главата на Дънкан. Той свърза масата на Дънкан с тази на кивота и освободи спирачките на колелата им. После бавно избута и двете маси в коридора и ги върна в спасителната капсула.
От камерата Роякът започна да приготвя капсулата за изстрелване.
Снайперистът вече от няколко часа бе на крана, който се издигаше високо над изоставената петролна платформа в Мексиканския залив. От Симон Шерев и неговите израелски десантници нямаше нито следа. Цевта на неговия „Хеклер & Кох“ ПСГ-1 беше опряна на парапета, насочена към асансьора, на който се бяха качили мъжете с кивота на завета.
Знаеше, че нещо не е наред. Шерев и другите прекалено дълго се бавеха, без да го осведомят за положението. Възможностите му обаче бяха ограничени. Не можеше да става и дума да се спусне с асансьора след тях. Снайперистът разбираше, че ако някой долу е елиминирал Шерев и петимата десантници, той няма голям шанс да се спаси. Затова чакаше и наблюдаваше. Отправи призив по радиочестотата за извънредни ситуации и описа малкото, което знаеше, но нямаше представа дали са го чули.
На дъното на Залива, на деветдесет метра дълбочина, една черна сфера с диаметър четири и половина метра се отдели от подводната конструкция и се насочи на изток, като постепенно се издигаше нагоре. На километър и половина от платформата достигна повърхността, излетя във въздуха и се понесе на по-малко от десет метра над гребените на вълните.
Снайперистът я видя, но сферата вече беше извън обсега на оръжието му и продължаваше да се отдалечава. Не се съмняваше, че не е от човешки произход. Той изруга и откопча радиостанцията от бойната си жилетка. Нямаше голям обхват и не можеше да се свърже с Израел. Ала трябваше да направи някакъв опит да информира някого за местонахождението на кивота и онова, което току-що беше видял. Той включи на извънредната честота и отново започна да предава с надеждата, че някой е достатъчно близо, за да го чуе.
Хавай
В кораба-майка бяха останали само Търкот и Яков. Не обърнаха внимание на настойчивите молби за разговор от страна на различни служители. Майорът издигна кораба в небето и го насочи на изток към континента. Главата още го болеше, но не като по-рано. По-скоро като силно главоболие, но като се имаше предвид всичко, преживяно през последните няколко седмици, той спокойно можеше да го пренебрегне.
Адреналинът, нахлул в кръвта му по време на спасяването на хората от Великденския остров — и целия тихоокеански регион, — отстъпваше мястото си на изтощението от случилото се на Еверест. Търкот имаше чувството, че никога няма да успее да си почине и да възвърне силите си. Знаеше, че трябва да се обади на Куин и да чуе последната информация. Надяваше се, че Космическото командване следи ноктите на Сянката на Аспазия и Артад. В момента обаче това изобщо не го вълнуваше.
Къде беше Дънкан? В Мексиканския залив ли? Чудеше се защо го интересува. Тя го бе излъгала, беше го манипулирала и го бе забъркала във фиаското със Зона 51. И Сянката на Аспазия му беше намекнал, че собственото му минало е лъжа. Обзе го гняв. Само лъжа и смърт, а оставаха толкова много неизвестни неща, погребани под планини от измами.
На хоризонта се появи западното крайбрежие на Съединените щати. Майорът забеляза два Ф-16 на юг — насочваха се към него. Знаеше, че военните все още са нервни и че световният мир не е напълно възстановен.
Той включи микрофона.
— Куин, съобщи на Пентагона, че навлизаме с кораба майка във въздушното пространство на Съединените Щати.
— Ясно.
— Имаш ли нещо за мен?
— Един снайперист на петролната платформа в Мексиканския залив съобщи за съд, който изплувал от водата и отлетял на североизток.
— Космическото командване следи ли го?
— Съобщих им, но още не съм получил данни от тях.
— Нещо друго? — Търкот промени курса и зави на изток, тъй като вече нямаше смисъл да се отбива на петролната платформа.
— Открих някои интересни сведения за Тунгуския район и един човек, Тесла.
— Тесла ли? — повтори Яков. — Кюрдът на Арарат спомена за него.
— Изглежда, че е свързан със събитието в Тунгуския район — каза Куин.
— По-точно? — попита Търкот.
— Ако се съди по онова, което успях да намеря, може би той е свалил разузнавателния кораб на Рояка — отвърна Куин.
НАСТОЯЩЕТО
10.
Въздушното пространство над Ламанша
Капсулата на Рояка летеше на по-малко от пет метра над вълните и беше невидима в мрака. Лиза Дънкан все още бе върху масата, но вече не беше свързана с кивота на завета. Гарлин чакаше, прегърбен до масите.